Играчите на не-А
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Играчите на не-А». Краткое содержание книги:
Но мъжът пред него помагаше, сякаш му беше съратник, а не пленник. Джилбърт нямаше никакво желание да му напомня, че е пренебрегнал дълга си като офицер на Най-великата Империя, обаче искаше да си изяснят отношенията докрай.
Реши да бъде откровен. Когато зададе въпроса си, наложи се да чака отговор повече от минута. Най-сетне капитан Фрий каза:
— Госейн, човек в твоето положение и с твоите способности едва ли е в състояние да си представи какво преживяха стотици хиляди офицери в Империята след преврата на Енро. Всичко бе подготвено толкова хитро, че повечето ми колеги изобщо не се усетиха, докато не стана твърде късно. И просто не знаехме какво да правим. Енро имаше агенти навсякъде, а и екипажите почти изцяло минаха на негова страна. Докато заемаше поста на военен министър, бе успял да настани изменници на всички ключови длъжности. — Фрий вдигна рамене. — Малцина се осмелиха да окажат открита съпротива. Избиваха тези хора където ги сварят. Понякога беше достатъчно да изтървеш едно-единствено непредпазливо изречение. Подложиха ме на проверка с детектор на лъжата и решиха, че съм съмнителен, но ме пощадиха защото изобщо не си надигах главата. — Капитанът помълча и завърши: — Останалото е лесно да се разбере. Кариерата ми стана безразлична. Чувствах се похабен. И щом разбрах какво ще последва от задачата ни на Ялерта, съвсем отпуснах юздите на хората си. Бях убеден, че предсказателите направо ще поднесат победата на Енро. А когато се появи ти, отначало се стъписах. Вече си представях как ме изправят пред военния съд и ме екзекутират набързо. А после се сетих, че ти можеш да ме защитиш. Това ми стига. Вече съм на твоя страна. Е, уталожих ли съмненията ти?
Госейн му протегна ръка.
— Това е древен обичай на моята планета — символичен жест, който скрепява дружбата.
Стиснаха си ръцете и Джилбърт веднага се обърна към Лийдж.
— Какво става във времето пред нас?
— Нищо.
— Размиват ли се образите?
— Не. Според документите на кораба изпълняваме специална задача. Посочена е достатъчно мъгляво, за да даде на капитан Фрий почти неограничени пълномощия.
— Значи ще успеем да се измъкнем от базата без никакви неприятности?
Тя кимна, но лицето й остана сериозно.
— Разбира се — каза жената, — виждам картина на бъдещето, която би могъл да промениш по всяко време със съзнателната си намеса. Например, би могъл да я замъглиш само за да ми покажеш, че греша. И нямам представа какво би се случило по-нататък. Но засега виждам всичко ясно.
Госейн нямаше нищо против експериментите, но не и в момента. Искаше да обмисли и още някои страни на положението.
Колкото повече навлизаше в проблема за ясновидството, толкова повече се объркваше. Ако Енро, предсказателите и Джилбърт Госейн бяха плод на едно и също въздействие, защо самият той, прекарал в „инкубатор“ тридесет пъти повече време от всеки предсказател и поне стотина пъти повече от Енро, нито виждаше от разстояние като диктатора, нито в бъдещето като Лийдж?
Значи му пречеше обучението. Неговото. Защото никой от останалите не бе обучаван да си служи с дарбата си. Но той бе подготвян неправилно за цели, които по-късно се промениха коренно.
Веднага щом предупреди венерианците, трябва да се посъветва с доктор Кейр и други учени. Този път биха могли да се заемат с проблема, разбирайки много по-добре възможностите за решаването му.
По-малко от час след пристигането им вече не бяха в базата. Още десет скока през десет хиляди светлинни години и се озоваха близо до Гела.
Следваше прехвърлянето към Венера.
Госейн обясни на Лийдж как да нагласи схемите за „прекъсване“ на скока. Тя се позанимава няколко секунди с това, но изведнъж се облегна назад, поклати глава и каза:
— Макар че е извън обсега ми, но доколкото усещам, няма да стигнем направо до планетата, както до онази база. Долавям, че ще ни попречат.
Госейн не умуваше дълго.
— Да им се обадим тогава.
Но нямаше нито звук, нито образ. Това го разколеба, макар и за малко. Всъщност нямаха друг избор, освен да прехвърлят кораба до Венера.
Както всеки път, уеднаквяването им се стори мигновено. Капитан Фрий плъзна поглед по индикаторите и похвали Лийдж:
— Добре се справи. Само на осем светлинни години сме от венерианската база. И аз не бих я доближил много повече от първия опит.