Завръщането на нинджата (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част I)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
— Да разбирам ли, че и вашата е била сред тях?
— Баща ми даде живота си за Оками-сан — отвърна Челесте и избърса пръстите си с книжна салфетка. — Това може би ще ви прозвучи странно…
— Никак — поклати глава Никълъс. — В жилите ми тече източна кръв, зная какво означава дълг…
— Да, разбира се — прошепна тя и извърна глава към слънцето, издигащо се величествено над спокойната лагуна. Вдясно, оттатък спокойните води на канала, стените на Санта Мария дела Салуте грееха в бледорозово; крилете на Венецианския лъв над главите им пламнаха… — Моите прадеди, или поне част от тях, са дошли от Картаген… Били са не само мореплаватели, но и философи. А според някои твърдения — и добри учени. Когато домовете им били превърнати в пепелища, а градът — в руини, те се насочили към морето — последния верен другар… Така се озовали тук, във Венеция — извърна глава и закова поглед в лицето му: — Тази история съм чувала от дядо си, кълнеше се, че е истинска… Кълнеше се още, че лодката, с която са пристигнали, е потопена точно под палацото, в което прекарахте нощта…
— То е било вашият дом? — озадачено я погледна Никълъс.
— Сега принадлежи на Оками-сан — отвърна Челесте без дори следа от горчивина или меланхолия. — Аз живея на друго място, далеч от Канале Гранде. Там е тихо и спокойно…
— А останалата част от семейството ви?
— Оками-сан купи на мама малък апартамент, а сестра ми отдавна не живее във Венеция.
Главата й помръдна, слънчев лъч заигра в основата на носа й. Никълъс изведнъж си я представи на борда на древен плавателен съд, напуснал е вдигнати платна димящите руини на Картаген, порещ сините вълни на Средиземно море към тихите води на лагуната, около която по-късно щеше да се изгради уникалният град Венеция…
— Предполагам, че съдбата на моето семейство е съвсем обикновена, особено на фона на историята на Венеция — продължи Челесте. — Тук ние овладяхме изкуството на приспособяването. Към времената, съдбата и най-вече към политиката… Бизнесът на баща ми беше свързан с тъканите: коприна, кадифе, фина бродерия. Дядо ми открил особен начин за производство на брокат с метални нишки, който все още е патент на фамилията. Хората на Оками-сан дойдоха от Осака и навлязоха в този бизнес, двамата с баща ми моментално се разбраха… Защото бяха хора на честта и прагматизма. Във фамилията на баща ми властваха подчертано източни традиции, той веднага видя защо Оками-сан иска да купи неговата компания… В крайна сметка станаха съдружници…
— За да се легализира престоят на Оками тук, така ли?
— Мен ме интересува единствено това, което Оками-сан направи за моето семейство — отвърна тя с тон, от който личеше, че не желае да навлиза в тази тема. — И затова отново ви моля да отговорите на въпроса ми: възнамерявате ли да му помогнете?
В главата на Никълъс изплува снощната среща с възрастния японец, с признанието, че съществува заплаха за живота му.
Нека видим какви са проблемите, беше му казал той. На първо място стои въпроса за самоличността: ние не знаем кой е изпратен да ви убие. На второ място поставям въпроса с времето: длъжни сме да приемем, че не разполагаме с много от него… При създадените обстоятелства нямаме кой знае какъв избор. Безсмислено е да ви изпращаме в нелегалност, тъй като трябва да продължите своята работа. Няма смисъл да ви охранявам двадесет и четири часа в денонощието по простата причина, че предполагаемият убиец ще има право на избор. Ако не на мястото, то поне на времето за изпълнение на своя замисъл. А това ме поставя в неизгодна позиция. При създалите се обстоятелства аз не мога да приема неизгодна позиция. Вече съм изпаднал в такава по простата причина, че не зная с кого си имам работа…
Оками мрачно го погледна:
— Значи сме в шах, така ли?
— Нищо подобно. Особените обстоятелства изискват и особено противодействие — внезапно беше потръпнал, сякаш леден вятър проникна в просторния палат. — За да бъда в състояние да ви помогна, аз ще трябва да се превърна в магнит…
— В магнит ли?
— Да. Или в жив щит, наречете го както искате… Целта ми е да отвлека вниманието на убиеца от вас и да го насоча към себе си…
— Ще направя каквото мога — отвърна на въпроса Никълъс.
— Сигурна съм в това — кимна Челесте. — Снощи, след като си тръгнахте, ние с Оками-сан дълго си говорихме… Но исках да го чуя и от вас… — погледна към сините води на лагуната, после добави: — Трябва да ви разкажа за тричленния съвет на Кайшо, тъй като един от тези хора е наредил убийството на Оками-сан…