Мико (Част І)

Госпожица Йошида почука на вратата му точно в девет.

— Добро, утре, Линеър-сан — поздрави го тя. — Готов ли сте?

— Хай. Признавам обаче, че нямах, време да купя…

В ръкава й, скрита до този момент зад гърба, се появи продълговато, добре загънато, пакетче.

— Позволих си да ви донеса ароматични пръчици. Надявам се да не се почувствате обиден…

— Напротив, доволен съм — отвърна той. — Много съм ви задължен, Йошида-сан.

Беше неделя… Грейдън беше отлетял при сина си в Мисава, а Томкин продължаваше да пази стаята, повален от треска. Сега беше моментът да изпълни, синовния си дълг.

Настаниха се в лимузината с опушени стъкла и поеха към покрайнините на града. Едва сега Никълъс забеляза, че младата жена е смениш тоалета си и изглежда на не повече от двайсет години. Всъщност нямам никаква, представа за истинската й възраст, призна пред себе си той.

Тя беше тиха и вглъбена, в себе си. Беше седнала в края на задната седалка, на известно разстояние от него. Разстояние, което вероятно играеше ролята и на предпазна стена.

Никълъс на няколко пъти понечи да подхване разговор, но лицето й беше все така отчуждено и той се отказа. Най-сетне госпожица Йошида се облегна назад и се обърна към него. Очите й бяха огромни, беше облечена в традиционни японски дрехи — строго кимоно, „оби“ и „гета“, които някак страшно я превръщаха в жива реликва от далечното минало.

— Линеър-сан… — започна тя, после изведнъж стисна уста.

Той забеляза как тя поема дъх, набира кураж да започне отново.

— Моля да ме простите за това, което ще кажа, но имам чувството, че разговаряте с мен чрез „аната“14, а бих предпочела да правите това с „омае“15.

Никълъс се замисли. Тя искаше да му каже, че независимо от настъплението на женската еманципация в Япония — (страната продължаваше да бъде разделена в това отношение) жените и мъжете все още използват различни форми на обръщение. На практика мъжът заповядва, а жената умолява. „Аната“ и „омае“ имат едно и също значение на „ти“. Мъжете използват „омае“, когато разговарят с равни или по-нискостоящи от себе си, в това число и с всички жени. Докато последните винаги използват „аната“, една по-учтива форма, когато се обръщат към мъж. Ако им бъде оказана честта да използват по-малко почетното обръщение, то неизменно се комбинира и се превръща в нещо като „омае-сан“.

Никълъс си даваше ясна сметка, че независимо от различните мнения по този въпрос споменатите ограничения често се отразяват върху начина на женското мислене.

— Ще бъда щастлив, ако двамата с вас, Йошида-сан, използваме една и съща форма на обръщение — каза той. — Няма да отречете, че заслужаваме еднаква степен на любезност, нали?

Госпожица Йошида седеше с отпусната глава, влажните й очи не се отделяха от скута й. Леко чупеше пръсти и това беше единственият външен признак на вълнението в душата й.