Театър
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Театър». Краткое содержание книги:
„Изглежда, че единственият човек, при когото бих могла да отида, е Майкъл“, усмихна се тя. „И все пак не си струва.“
Знаеше точно какво ще й каже:
„Скъпа, наистина не е много удобно да ми разказваш цялата тази история. Дявол да го вземе, поставяш ме в крайно неловко положение. Лаская се от мисълта, че гледам твърде широко на нещата. Вярно е, че съм актьор, но в крайна сметка съм джентълмен и, искам да кажа… искам да кажа… че това е толкова лош вкус.“
Майкъл се върна едва следобед и когато влезе в стаята й, тя си почиваше. Разказа й как е прекарал уикенда и какъв е резултатът от играта на голф. Играл много добре, някои от ударите му били просто блестящи и той й описа всичко съвсем подробно.
— Впрочем как намираш онова момиче, което видя снощи? Става ли?
— Знаеш ли, става. Много е хубавичка. Веднага ще се влюбиш.
— Скъпа, на моята възраст! А играе ли добре?
— Разбира се, още е неопитна. Но мисля, че в нея има нещо.
— Какво пък, ще трябва да я повикам и внимателно да я огледам. Как мога да се свържа с нея?
— Том има адреса й.
— Веднага ще му позвъня.
Майкъл взе слушалката и набра номера на Том. Том си беше у дома и Майкъл записа адреса в бележника си.
Разговорът им продължи.
— О, приятелю, много съжалявам за това. Наистина не ти е провървяло!
— Какво се е случило?
Майкъл й направи знак да мълчи.
— Е, добре, няма да настоявам. Не се безпокой. Сигурен съм, че можем да стигнем до някакво споразумение. — Майкъл закри слушалката с ръка и се обърна към Джулия: — Да го поканя ли на обяд в неделя?
— Както искаш.
— Джулия пита дали ще дойдеш да обядваш с нас в неделя. Така ли? Жалко. Е, дочуване, приятелю.
Майкъл остави слушалката.
— Имал среща. Какво, нима нашият млад негодник върти любов с това момиче?
— Увери ме, че не. Казва, че я уважава. Била дъщеря на полковник.
— О, значи, лейди!
— Не е задължително — отвърна Джулия с леден тон. — За какво говорехте с Том?
— Каза ми, че са му понижили заплатата. Тежки времена. Иска да се откаже от апартамента. — Внезапна болка прониза сърцето й. — Казах му да не се тревожи. Нека живее там безплатно, докато дойдат по-добри времена.
— Не разбирам тази твоя безкористност. В крайна сметка сключихте сделка.
— И без това не му е провървяло, а още е толкова млад. Освен това, знаеш ли, той ни е много полезен: когато не ни стигат кавалери за обяд, само да му се обадим, и веднага пристига. А колко е удобно да имаш някого подръка, когато искаш да играеш голф! Някакви си двадесет и пет лири на три месеца!
— Ти си последният човек на света, от когото бих очаквала да раздаваш пари наляво и надясно.
— О, не се вълнувай. Ако изгубя от едно, печеля от друго.