Героите умират
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: The Acts of Caine ( Overworld) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502820
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героите умират». Краткое содержание книги:
В родния си свят — Земята от нашето бъдеще — Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията — корпорацията, която продава приключенията му по света — той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.
Сега вече ще боли.
Извивам се и промушвам ръката си покрай задника, право към слъзния канал в окото му. Очите на огретата имат твърда обвивка, малко като на змиите, но може да бъдат извадени също толкова лесно като човешките. Бръквам вътре и плисва кръв; изтръгвам голямото колкото бейзболна топка око от гнездото му и когато мускулите му се скъсват, се чува влажен пльокащ звук. Окото увисва край бузата му и се залюлява на дългия и дебел очен нерв, а огрето надава рев, пуска ръката ми и прилепва длани към лицето си. Аз отпускам краката си, превъртам се отново и се освобождавам от бивната му.
Приземявам се тромаво, но оставам на крака. Бързината, с която подгизват от кръв панталоните ми, ми подсказва, че добре ме е наредил. Направо е забавно — измъкнах се от боя с Бърн без драскотина, а някакъв си шибан бияч ми разказа играта.
Огрето реве, сякаш надува тръба, опитвайки се да си напъха окото обратно в очната ябълка. Хората в казиното се отдръпват от мен, притиснали ръце към ушите си. Бърн се опитва да се освободи, гърчи се в ръцете на огретата и сипе страховити заплахи, но двамата охранители го държат здраво и не показват никакво желание да го пуснат.
Стрелвам с поглед Киърандел, която изглежда така, сякаш сериозно обмисля възможността да хвърли някое заклинание срещу мен. Издърпвам последния останал нож от канията на гърба ми, показвам ѝ го и тя бързо променя намеренията си.
В краткия миг тишина, когато огрето млъква, за да си поеме дъх, обявявам гръмогласно:
— Тръгвам си. Първите три същества — мъже, жени или полухора, — които ми се изпречат на пътя, умират. Право тук, на пода. Умират.
Вярват ми. Пътят към вратата веднага се разчиства и аз хуквам с всички сили към слънчевата светлина и миризмите на града.
Гневните крясъци на Бърн постепенно утихват зад гърба ми.
Понякога, нали се сещате, кръвожадността ми върши доста добра работа.
Далеч напред забелязвам крачещия по улица „Мориандар“ отряд полицаи. Завивам на другата страна. Ще трябва да се покрия някъде, докато се погрижа за раната си. Изключвам Поданиците, поне докато не разбера дали Киърандел е права за връзките на Краля с Очите. Величеството ми е приятел, но това не означава, че му вярвам.
Отговорът е очевиден. В Анхана има още едно място, където мога да предявя Право на убежище. Просто трябва да остана жив достатъчно дълго време, за да се добера дотам.
Три крачки навътре в една подходяща за целта глуха уличка — и се облягам на дъсчената стена, разкъсвам вкоравените от кръвта и залепнали към раната панталони и пристягам крака над нея с колана ми. Ще свърши работа, докато не ми я зашият и превържат както трябва. Кракът ми вече е започнал да отича и да пулсира и аз знам, че е по-добре да побързам да се измъкна от Града на пришълците, преди да е започнал да се схваща. Поглеждам назад към кървавите ми отпечатъци и разбирам, че губя доста кръв. Силното накуцване ми подсказва, че е засегнат и мускулът ми.
Продължавам напред по уличката, свивам по едно от разклоненията ѝ и стигам до друга извита улица. На северозапад, покрай завоя, забелязвам още един отряд полицаи. Те са се разделили на групички от по четирима, чукат по вратите и проверяват магазините. Трябваше да се досетя. Едва сега разбирам, че Киърандел ме е издала в мига щом съм напуснал апартамента ѝ. Трябваше да се досетя. Не тая лоши чувства към нея — самият аз бих постъпил по същия начин, — но това ще ми създаде доста проблеми, докато се опитвам да се измъкна от Града на пришълците.
Отдръпвам се назад в уличката и свивам по друго разклонение, промъквайки се покрай купчините боклуци. Намирам едно прилично място за укритие до изхода му, откъдето мога да наблюдавам улицата и да оглеждам преминаващите хора или елфи за някой с моя ръст, някой, когото да убедя да подари дрехите си на един беглец.
16.
Артуро Колбърг вдигна нагоре щита пред очите си. Докато индукционният шлем автоматично се махаше от главата му, той потърси на подвижната стойка с аптечката транквилант и антацид. Нервите му бяха опънати като натегнатите струни на китара. Каин все още не беше убил никого, въпреки че положението му на беглец в Града на пришълците беше многообещаващо.
Каин явно не разбираше колко важно е да направи така, че това Приключение да добие успех. Господи, та Студията го излъчваше пряко по целия свят! Ако Каин продължаваше да го кара толкова спокойно, щеше да разруши репутацията на Колбърг и да сложи край на шансовете му да премине към кастата на Бизнесмените и да наследи Уестфийлд Търнър като президент на Студията!