Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Отиде в кухнята и тъкмо си наливаше поредното питие, когато чу телефона. Метна се към апарата с надеждата да е Ерин. Обаче телефонът звънна само веднъж, а когато Кевин вдигна, даваше свободно. Втренчи се в слушалката и се помъчи да разгадае какво става, после затвори.
Как беше успяла да се измъкне? Пропускаше нещо. Дори да я беше взел някой местен, как беше излязла на улицата, без да остави следи? Кевин зарея поглед през прозореца, мъчейки се да възпроизведе последователността на събитията. Нещо не му се връзваше, но не можеше да установи какво. Отмести поглед от прозореца и го забоде в телефона. И тогава изведнъж парченцата започнаха да се наместват и той извади мобилния си. Набра домашния си номер и чу как апаратът в къщата звънна веднъж. Мобилният продължи да звъни. Когато вдигна слушалката на стационарния си телефон, в ухото му прозвуча сигнал свободно и Кевин разбра, че жена му е пренасочила разговорите към мобилен телефон. Значи не си е била у дома, когато й бе звъннал снощи. Това обясняваше и лошата връзка от последните два дни. И разбира се, липсата на следи от стъпки по снега. В този момент Кевин проумя, че Ерин я няма от вторник сутринта.
Ерин допусна грешка на автогарата, макар че всъщност просто нямаше избор. Понеже беше красива, а мъжете винаги помнят красивите жени, тя трябваше да си купи билета от жена. Нямаше значение дали е с къса или с дълга, с тъмна или с руса коса. Нямаше значение и дали се преструва на бременна.
Той отиде на автогарата. Показа значката си и нейна по-голяма снимка. Първите два пъти, когато бе идвал тук, нито един от продавачите на билети не я разпозна. Третия път обаче един се поколеба и каза, че сигурно е била тя, обаче косата й била по-къса и кестенява и жената била бременна. Не помнеше къде е заминала. Когато се върна у дома, Кевин намери снимка на Ерин в компютъра и с „Фотошоп“ направи русата й коса кестенява, а после я скъси. В петък отново се обади в участъка, че е болен. Продавачът на гишето потвърди, че е била тя, и Кевин усети прилив на енергия. Мислеше се за по-умна от него, но всъщност беше глупава и непредпазлива и беше допуснала грешка. Следващата седмица той си взе два дни отпуск и продължи да виси на автогарата и да показва снимката й на шофьорите. Отиваше сутринта и си тръгваше късно вечер, понеже различни шофьори идваха и си отиваха по цял ден. В колата имаше две бутилки, наливаше си водка в чашка от стиропор и пиеше със сламка.
В събота, единайсет дни, след като го беше напуснала, той откри шофьора. Беше я откарал във Филаделфия. Каза, че я запомнил, понеже била красива и бременна, и не носела багаж.
Филаделфия. Сигурно и оттам беше заминала кой знае къде, но само с това разполагаше. Знаеше също, че Ерин няма много пари.
Събра си един сак с багаж, качи се в колата и отпраши за Филаделфия. Паркира на автогарата и се помъчи да разсъждава като нея. Беше добър детектив и знаеше, че ако съумее да мисли като нея, ще успее да я намери. Беше научил, че хората са предсказуеми.
Автобусът пристигна няколко минути преди четири часа и той застана на автогарата и се заозърта на всички страни. Помисли си, че тя е стояла тук няколко дни по-рано, и се запита какво ли би направила в непознат град без пари, без приятели и без място, на което може да се приюти. Нямаше да стигне далеч с жълти монети и дребни банкноти, особено след като си е купила билета за автобуса.
Спомни си, че е било студено и че не след дълго е щяло да съмне. Едва ли й се е искало да ходи дълго, трябвало е да отседне някъде. Някъде, където приемат пари в брой. Но къде? Не тук, в този квартал. Прекалено скъпо е. Къде би отишла тя? Не би искала да се изгуби или да се запъти в неправилна посока, следователно най-вероятно е проверила в телефонния указател. Кевин се върна обратно в автогарата и провери в раздела за хотели — многобройни страници. Би могла да си избере хотел, а после какво? Принудена е била да отиде пеша, а това ще рече, че й е трябвала карта.
Той отиде до магазинчето на автогарата и си купи карта. Показа снимката на продавача, но той поклати глава. Във вторник не бил на работа. Кевин обаче беше сигурен. Усещаше, че Ерин е направила точно това. Разгърна картата и намери автогарата. В съседство се намираше китайският квартал и той допусна, че тя се е запътила натам.