Войната на вярата

— Лейтенант? — помощник-капитанът на кораба погледна към Трайстин.

— Да, сър. — Макар че чинът на Хидърс не би могъл да бъде много по-висок от този на Трайстин, Хидърс беше първия помощник капитан на кораба и лейтенант Десол отговори.

— Няма да преминем през транслацията в продължение на три стандартни часа, а това вероятно ще бъде много скучно. Идете си вземете чай или нещо друго.

— Искате ли да ви донеса нещо?

— Не, благодаря. За вас може да е скучно, но ние сме твърде заети тук.

Трайстин разбра намека и се върна в трапезарията, където Елджин Юраки си наливаше чаша чай.

— Как се чувствате? — попита Трайстин.

— Добре. Подкрепям се в последната свободна минута. — Юраки погледна към вратата и заговори със снишен глас: — Командир Милсини — тя е настанена в шеста каюта — докара около петтонен товар — оборудване с предпазни щитове на борда. Това е нещо кошмарно — особено когато човек трябва да се справи с допълнителния товар в последната минута. Защита, тегло, равновесие — преизчислява се цялата маса за транслация. — Офицерът, отговорен за доставките се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Боях се да не сме превишили транслационния лимит, но ни остават още два тона до граничното натоварване.

Трайстин кимна учтиво с глава. Два тона по-малко от граничната стойност не звучеше никак много за такъв голям кораб.

— Виждате ли… общата маса не създава толкова тежки проблеми, както точността при изчисленията на общата маса. Колкото по-близка е стойността на масата до приблизителната стойност на транслационната енергия, толкова по-малка е транслационната грешка — при положение, че всички останали величини влияят в еднаква степен, което никога не се случва. Зная само, че капитанът на кораба прави живота ми черен, ако изчислението не е максимално точно. — Юраки изпи огромна глътка врял чай, без дори да трепне. — А когато някой командир ме засипе с разни товари, чиято маса ми е съвсем неизвестна… как да му кажеш, че това създава проблеми? Отвръщат ти — „Затова сте тук — трябва да ги разрешите“.