Пъклена кръв

Изгубила търпение, тя се разсея, като се загледа в стените. Бяха боядисани в охра и украсени с ренесансови картини. На пръв поглед изглеждаха обикновени салонни творби, но при по-внимателно вглеждане се виждаха демони, облечени в одежди на благородници и дами, които я гледаха похотливо и злобно. Един демон бе сграбчил невинно дете; друг пируваше с главата на еднорог.

Стигнаха най-горния етаж. Тук въздухът направо пращеше от злонамереност. Елизабет копнееше да отметне глава и да ѝ се отдаде. Но вместо това докосна изгарящия я сребърен кръст и запази безизразна физиономия.

-      Насам - каза тя. - Тук беше алхимическата лаборатория на Кели. Казваха, че именно в нея е призовавал Белмагел.

Въведе ги през двойни врати в голяма кръгла стая с гол дъсчен под. Покрита с петна дървена маса беше избутана до извитата стена.

-      Мирише на сяра - каза Рун и се поколеба на прага.

-      Сярата е често използвано от алхимиците вещество - обясни Елизабет, докато влизаше в стаята с Ерин и Джордан. - Явно онова, върху което е работил Кели тук, се е просмукало в самите кости на къщата.

Обяснението звучеше разумно, но дори Елизабет се съмняваше, че е вярно.

„Злото на това място изпълва къщата“.

Започна да се пита дали не е сгрешила за Кели. Може пък и да беше успял да призове успешно нещо мрачно в тази стая.

Докато Джордан изучаваше бюрото и отваряше различни чекмеджета, Ерин тръгна покрай стените, като разглеждаше трите стенописа върху гладката мазилка и латинските надписи под тях.

След като приключи обиколката си, се върна в центъра на стаята и посочи изображенията.

-      Алхимическите символи приличат на онези, които видяхме в приемната на Дий. - Отиде при един от тях, кръг със сини вълнообразни линии, и прочете латинската дума под цего. - Aqua. Вода.

Заинтригувана, Елизабет отиде при второто изображение - кръг, пълен със зелени петна, подобни на листа през лятото.

-      А тук пише Arbor, което означава дърво или градина на латински.

Джордан пристъпи към третия символ, който се намираше близо до бюрото. Неговият кръг бе запълнен от алени линии.

-      Sanguis. Кръв.

Ерин извади от раницата си фотоапарат и започна да снима. Докато работеше, заговори:

-      В къщата на Джон Дий символите бяха четири: на земята, водата, въздуха и огъня. Тези тук не само че са различни, но и няма четвърти.

Елизабет се огледа. Единствената друга украса по стените беше изящен стенопис. Тя отиде при него и се наведе, за да го разгледа по-внимателно, да види дали липсващият четвърти символ не е скрит някъде в картината.

Стенописът изобразяваше злачна долина, заобиколена от три покрити със сняг планини. През долината течеше река и се вливаше в тъмно езеро. Странно, но в горната част висеше червено слънце. Под фреската бяха изписани чешките думи jami rovnodennost.

Прокара пръст по думите и ги преведе на глас:

-      Пролетно равноденствие.