Кървави книги (Том 2)

Няколко случайни минувачи видяха как старецът се покатери върху парапета на моста „Карусел“ и се спряха да видят скока, но никой не направи опит да го предотврати. Луис се изправи и след миг на колебание се хвърли в буйната, разпенена ледена вода.

Един-двама души отидоха до другия парапет на моста, за да видят дали течението го е хванало: така се оказа. Луис се издигна на повърхността с посиняло и безизразно като на бебе лице, после коварен водовъртеж го сграбчи за краката и го потопи отново. Гъстата вода се затвори над главата му и продължи да се пени.

— Кой беше този? — попита някой.

— Кой знае.

Беше ясен ден; до обяд последният зимен сняг щеше да започне да се топи. Над базиликата „Сакре Кьор“ прелетяха развълнувани от неочакваното слънце птици. Париж започна да се съблича за пролетта, девствено белите дрехи на града бяха прекалено парцаливи, за да остане дълго с тях.

В средата на сутринта, хванати под ръка, млада червенокоса жена и едър грозен мъж се приближиха с лениви крачки до стъпалата на „Сакре Кьор“. Слънцето ги благославяше. Камбаните биеха.

Нов ден.