Кървави книги том 4
- Автор: Баркер Клайв
- Серия: Кървави книги #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-675-0
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кървави книги том 4». Краткое содержание книги:
Иван Атанасов
– Какво имаме тук? – попита полицаят, като посочи острието.
Исая проследи погледа му. Окървавеният нож беше почернял от мухи.
Карнеги отпи от горещия шоколад, третият за последния час, и се загледа в настъпването на здрача. Откакто се помнеше, винаги бе искал да бъде детектив. И винаги бе смятал, че свечеряването е магическо време. Нощта се спуска над града и хиляди злодеи навличат злодейските си дрехи, за да излязат да си поиграят. Време за бдителност и строго съблюдаване на морала.
Но тогава е бил малък и не е подозирал каква умора носи здрачът. Сега се чувстваше изцеден и знаеше, че ако изобщо успее да поспи през следващите няколко часа, то ще бъде тук, в този стол, с крака върху отрупаното с пластмасови чаши бюро.
Телефонът иззвъня. Беше Йохансон.
– Още ли бачкаш? – попита инспекторът, впечатлен от отдадеността му към работата.
Минаваше девет. Може би и токсикологът нямаше истински дом, в който да се прибере.
– Чух, че нашият човек е имал доста натоварен ден.
– Така е. Нападнал една проститутка в Сохо, а после го намушкали с нож.
– И въпреки това сте го изпуснали?
– Случва се – отговори Карнеги; беше прекалено уморен, за да се подразни. – Какво мога да направя за теб?
– Просто си помислих, че ще искаш да знаеш: маймуните умират.
– Всичките ли? – оживи се инспекторът.
– Три от четиринайсетте вече са мъртви. Предполагам, че до зори ще ги последват и другите.
– От изтощение ли умират?
Карнеги се сети за бесните оргии в клетките. Кой би могъл да издържи на подобни веселби, без рано или късно да се разпадне?
– Не е от физическа умора. Или поне не каквато си мислиш. Трябва да изчакаме резултата от аутопсиите, за да...
– А от какво според теб?
– Според мен просто изпушват, гръмва им бушонът.
– Какво?
– Мозъците им не издържат на напрежението. Ефектът от химикала не се разсейва. Подхранва се сам. Нарастването на възбудата увеличава ефекта от химикала, а това води до още по-голяма възбуда. Получава се омагьосан кръг. Стават все по-възбудени. Накрая мозъците им не издържат и хоп! – внезапно се озовавам до лакти в мъртви маймуни. – В гласа му отново се появи усмивка. – Не че това спира другите макаци да са забавляват. Тук некрофилията е на почит.
Карнеги погледна изстиналия шоколад. На повърхността му се бе образувала коричка, която се набръчка, щом взе чашата.
– Значи е въпрос на време?
– Да изгърми и нашият човек ли? Да, така мисля.
– Добре, благодаря за информацията. Дръж ме в течение.
– Няма ли да дойдеш да се насладиш на гледката?
– Ще мина и без маймунски трупове, благодаря.
Йохансон се изсмя и Карнеги затвори телефона. Когато се обърна пак към прозореца, нощта вече беше настъпила.
Токсикологът тръгна към вратата на лабораторията, за да включи осветлението – докато разговаряха с Карнеги, се беше свечерило. Видя удара, който го събори, секунда преди да го улучи във врата. Един от гръбначните му прешлени се счупи и краката му омекнаха. Така и не стигна до ключа на лампата. Падна на земята и когато главата му се стовари на пода, разликата между деня и нощта вече беше чисто теоретична.
Уелс не спря да провери дали ударът е бил смъртоносен: времето му беше ограничено. Прекрачи тялото и се насочи към работния плот на Йохансон. Там, под светлината на една настолна лампа, лежеше мъртва маймуна. Беше очевидно, че смъртта й е била мъчителна. Лицето й беше сгърчено, по широко отворената уста имаше пяна, а в очите – тревога. Част от козината липсваше, изтръгната по време на бесните сношения. На практика по тялото й имаше толкова контузии, че на Уелс му отне половин минута да разбере от какво е умряла.
– Любовта убива – промърмори философски той и се зае да унищожава методично останките от „Сляпо момче“.
„Умирам – каза си Джером. – Умирам от върховно удоволствие.“ Мисълта го развесели. Беше единствената свързана мисъл в главата му. Не помнеше почти нищо след сблъсъка с Исая и последвалото бягство от полицията. Часовете на криене и близане на рани, през които се бе облекчавал периодично от растящата горещина в тялото му, се сливаха в един безумен сън – сън, от който само смъртта можеше да го пробуди. Пожарът го поглъщаше, изяждаше бавно плътта му отвътре. Ако някой го изкормеше сега, какво щеше да намери? Само въглени и пепел.