Скритият пожар

— Как изглежда това нещо?

— Голям вързоп, увит в найлон. Момчетата казват, че за него била завързана нещо като торба от рибарска мрежа, пълна с камъни.

Сам се ухили.

— И какво следва сега?

— Ще го завържем и ще поставим под него надуваеми възглавници, за да можем да вдигнем всичко на повърхността. После ще видим какво има вътре.

Изтеглянето на вързопа отне като че ли цяла вечност. Сам се опитваше да прикрива нетърпението си, но не го свърташе на едно място. Крачеше напред-назад по брега, после се изкатери на една ниска, издадена навътре във водата скала, за да вижда по-добре лодката, която се намираше на няколкостотин ярда оттам. Но все пак беше прекалено далеч от нея, за да вижда ясно какво се случва. Най-сетне над повърхността на водата започна постепенно да се издига увит в нещо черно предмет с размера на тоалетна кабина, от който се стичаше вода.

— Божичко, но това нещо е много голямо — каза Сам на глас, наблюдавайки увлечено усилията на водолазите да поставят предмета в лодката, без да я преобърнат.

Шумът на двигателя разкъса следобедната тишина и Сам забърза обратно към покрития със ситни камъчета бряг, от който беше потеглила лодката. Водолазите я насочиха така, че тя излезе направо на брега и Сам отстъпи малко назад, за да не пострадат напразно обувките му. Петима души бяха необходими, за да изнесат постоянно смаляващия се вързоп от лодката и да го положат на сухо място, като за целта се изкачиха с усилие до затревената част на брега, където се намираше микробусът. От всички страни на вързопа продължаваше да струи вода.

— А сега? — осведоми се Сам.

Водачът на водолазния екип посочи към един от подчинените си, който излизаше от микробуса, понесъл фотоапарат.

— Ще направим снимки на находката. После ще разрежем опаковката.

— Няма ли първо да я пренесете на по-обезопасено място?

— Няма да я местим никъде, преди да разберем кое е най-подходящото място, на което да я пренесем — каза търпеливо водолазът. — може да е навит на руло килим. Може да са умрели овце. Не би било основателно да ги мъкнем в моргата, нали?

Сам, чувствайки, че се е поставил в глупаво положение, само кимна и зачака, докато полицаят с фотоапарата направи двайсетина снимки на подгизналия вързоп. Най-сетне той отстъпи встрани, един от другите водолази измъкна дългия нож от ножницата, която висеше на кръста му, и разряза найлоновата опаковка. Сам затаи дъх, когато водолазът започна да я разтваря.

Остатъкът от насъбралата се вода рукна навън. Вътре, в черния чувал, се виждаха три пакета, здраво увити в опаковъчно фолио, станало непрозрачно поради дългия престой във водата, и залепено с изолирбанд.

Сам бе очаквал да открият вътре Данута Барнс и петмесечната Линет. Но очевидно находката надхвърляше очакванията му.