Слейд

Джъстис седна на ръба на бюрото.

— Добре. Това е хубава новина, Триша. Изглеждаш нещастна, а не трябва. Нямаш представа какво означава тази вест за моя народ. — Усмихна й се тъжно. — Значи, все пак, можем да имаме деца. Щом един от нас е в състояние да го направи, може би и на други ще се удаде тази възможност. Разбирам, че си много уплашена, но ще се справим по някакъв начин. Ще се получи, ще видиш. Ще успееш ли в началото да се оправиш с медицинската част, докато намерим някой, на когото да се доверим, да я поеме? Очевидно не можеш сама да изродиш собственото си бебе.

Тя премигна, за да спре напиращите сълзи.

— Все още съм в шок, но искам бебето. Много ме е страх. Никога не съм мислила, че ще бъда майка и знам, че моето дете се намира в опасност, заради това, което представлява — първото бебе между нашите две раси. Боя се какъв живот — него или нея — ще го очаква. Ултразвукът показа, че всичко е наред, но на този етап от бременността е много трудно да се каже каквото и да е. Все пак съм притеснена за размера на плода, тъй като е много по-голям от нормалното. Трябва да направя доста изследвания. Може нещо да не е наред с бременността. Просто не знам какво да очаквам, защото подобно нещо никога не се е случвало преди. Ужасена съм.

— Ще преминем през това заедно, каквото и да се случи. Ти никога няма да бъдеш сама, Триша. И по-рано те считахме за една от нас, но сега наистина си от Новите видове. Като майка на детето, което е част от нас, ти си официално член на НСО и получаваш всички права като такава. Имаш нашата пълна подкрепа и ще бъдеш защитена по всяко време. Ние ще се грижим много добре за теб. — Той се изправи, заобиколи бюрото и вдигна телефона. — Веднага намери Брас и го изпрати в офиса ми.

Триша се отпусна. Това можеше наистина да мине много зле. Бе очаквала най-лошото, че той ще избухне, като чуе новината. Бременността й поставяше народа му в опасност. А Джъстис беше много развълнуван и щастлив за бебето и всичко мина много по-добре, отколкото си бе представяла.

— Ще те изпратим с Брас в Резервата. Той ще те защитава с живота си и много ще ти помага, Триша. Имам му пълно доверие, че ще те опази. Ще кажа на всички, че там ми е необходим лекар и ти си отишла доброволно. Така няма да е подозрително. Точно това бях планирал да направя преди нападението. Искам да бъдеш там, когато медицинският център стане готов. Ще изпратя някои от моите хора да приготвят багажа и да пренесат вещите ти. Не искам да вдигаш тежко. — Засмя се. — Ще бъдеш много глезена, така че свиквай от сега.

Джъстис седна отново на мястото си и тя остана да наблюдава как бързо се разпорежда със създалото се положение — съобщи на някой, че има нужда от лекар в Резервата и доктор Норбит е била така любезна да се съгласи да отиде; уреди й полет за след по-малко от час и се обади да проучи екипажа и ръководителя му. Когато някой почука на вратата, Джъстис най-накрая затвори телефона.

— Влез — извика той.

Брас влезе в кабинета и затвори вратата след себе си. Очевидно е бил дежурен, защото бе облечен в униформата си. Усмихна се, когато съзря младата жена, и й намигна, преди да съсредоточи вниманието си върху Джъстис.