Исус е влюбен в мен

— Защо не се поразходиш няколко години по света?

Йешуа ме погледна смаяно:

— И да отложа Страшния съд?

— Именно, тогава ще можеш да покажеш на хората как да живеят според Проповедта от планината — казах аз горещо ентусиазирана — и ще спасиш още някоя и друга душа.

Йешуа също изглеждаше запален от тази мисъл:

— Това е прекрасна мисъл.

А мен ме запалваше мисълта, че някоя моя мисъл е запалила него.

— А ти ще ме придружаваш ли? — попита той.

Той искаше да ме вземе със себе си? Ей така, като последователка? Дълбоко в себе си усещах, че от мен нямаше да стане най-добрата последователка.

— А-аа… но няма да ми се налага да спя по пещерите, нали?

— Не — засмя се той — няма да ти се налага.

— Тогава… с удоволствие.

Двамата се усмихнахме един на друг. Усмивката му беше толкова прекрасна. Идеше ми отново да взема лицето му в ръцете си и още веднъж да го целуна. Но успях с всички сили да се въздържа.

— Защо си седнала върху ръцете си? — попита недоумяващо той.

— Просто така… — смотолевих.

Отново се умълчахме и изведнъж Йешуа каза:

— С удоволствие бих подържал ръката ти.

— Тогава… направи го — предложих му, при което сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.

— Но ти си седнала върху ръцете си.

— О… а, да… — запелтечих и ги освободих.

И ето че ние отново седяхме на мостчето, хванати за ръце. Бях щастлива. Той също. Сякаш с моето предложение той беше намерил златната среда, понеже в този момент той беше както месията, така и Йешуа.

Няколко минути след като така хубаво си поседяхме на мостчето, настъпи време за една от любимите ми сцени „В състояние съм да разваля всеки хубав момент“.

— Бог няма ли да има нещо против? — попитах, имайки предвид както това, че с Йешуа се държахме за ръце, така и неговият нов план да обходи още веднъж света.

— Смятам да му се помоля и се надявам той да прояви разбиране — отговори Йешуа. При което прозвуча твърдо и решително. Че все пак беше леко неуверен, аз почувствах по отпускането на ръката, с която стискаше моята.

— Ще съм ти благодарен, ако ме оставиш сам, докато се моля — помоли той.

— Да, да… разбира се — отговорих и си тръгнах от мостчето, колкото и да ми беше трудно да се разделя с него.

Отправих се към брега. При което си представях как ли ще се промени животът ми. Мари от Малеите ще тръгне с Исус по света! Това звучеше откачено. Но също и прекрасно. Дали по време на това странстване ние с Йешуа ще се целунем отново? Самата представа за това ме изпълни с възторг, при мисълта ми стана огнено горещо… а може и да се дължеше на трънливия храст, който гореше току пред мен.