Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
Всички откликнаха на тоста и тонът на разговорите им се повишаваше с напредването на вечерта. Вкуснотии отрупваха масата. За всеобщо забавление Санден изяде приготвения специално за него суров дроб. Лотен скоро се умори да флиртува с Хьоберг и започна да обсъжда кучета с портиера Мике, седнал по диагонал срещу нея. Петра, която се намираше срещу Лотен и до Мике, направи опит да се включи в разговора, но бързо загуби интерес. Пробва да се присъедини към разговора на Хьоберг И Санден, ала без особен успех, защото беше пропуснала началото.
Хадар Розен седеше величествено изолиран в края на масата, за да има място за дългите му крака. От едната му страна беше Ейнар Ериксон, от другата — Хамад. В началото на вечерта Ериксон не говори много, но Хамад размени няколко думи с него и реши, че дори и той се забавлява, доколкото позволяваше навъсеният му нрав. Здравата си похапна и дори пи малко вино без обичайните критични коментари. Хамад забеляза честите изпитателни погледи на Петра в тяхна посока, но не успя да определи дали са към него или към Розен. След няколко чаши вино реши да поговори малко и с прокурора.
— Чух, че се каниш да смъмриш Уестман — подхвърли той.
— Определено — отвърна Розен.
— За какво по-точно?
Прокурорът обаче не се поддаде, а отвърна уклончиво:
— Положително ще ти каже, когато реши.
След това Розен подхвана разговор с Ериксон и изведнъж откри, че имат доста общо. Без да се засяга, Хамад се обърна към седналата от другата му страна Габриела Хансен. Откакто я загърби, тя стана неволен слушател на нескончаемия разговор за кучета между Лотен и Мике, като се опитваше да си предаде заинтересован вид. Разцъфна, щом Хамад възобнови разговора си с нея, който — доколкото забеляза Петра — продължи през по-голямата част от вечерта.
В единайсет без петнайсет Хьоберг получи съобщение от Оса. „Извинявай, че избухнах. Забавлявай се на събирането. Вечерята беше чудесна. Обичам те най-много на света“. Хьоберг отговори: „Вината е моя. Недодялано магаре съм. Скоро се прибирам при теб. Много целувки“. Ериксон обяви, че ще си тръгва, и Розен се възползва от възможността да направи същото. Петра се изправи и промърмори, че отива до тоалетната, но никой не я чу. Хамад обаче забеляза странното съвпадение: тя се надигна точно когато прокурорът тръгна.
Петра последва Розен по стълбите, събра кураж и се приближи, докато той си вземаше палтото от гардероба.
— Искам да поговорим, Хадар — постара се тя притеснението й да не проличи.
Ейнар Ериксон я погледна учудено и продължи да си връзва шала.
— Сега? — погледна Розен смаян часовника си.
С пълното съзнание колко нелепа е ситуацията Петра кимна, изпълнена с надежда.
— Лека нощ — понечи да си тръгне Ериксон.
Казаха му „довиждане“ и Петра предложи да седнат на бара; Розен прие.
— Разговорът трябва да си остане между нас — предупреди тя. — Прави каквото искаш с мен, но не желая да го споделяш с никого.
Розен я изгледа подозрително и обяви, че ще реши какво ще прави, след като я изслуша. Петра пое риска и за втори път разказа на какво е била подложена седмица по-рано. Розен я слушаше внимателно, без да я прекъсва. След десетина минути си съблече палтото и го постави в скута си. След още пет тя приключи.
Хамад и Габриела Хансен слязоха по стълбите. Петра вдигна поглед. Хамад беше облегнал глава на рамото на Габриела, но бързо я вдигна, щом срещна очите на Петра. На минаване й намигна и двамата напуснаха ресторанта без палта.
— Това е, което знам — обясни Петра на Розен. — Въпросният човек е не само изнасилвач, но привидно и уважаван член на обществото, който крие сексуалните си насилия зад благовидна фасада. Изнасилва жени в дома си, но когато те се събудят, го смятат за случайно еднократно преспиване под въздействието на алкохола. Според мен той е изнасилвал през целия си съзнателен живот. Дори дъщеря му е плод на изнасилване, но го е прикрил чрез фиктивен брак и отново не е оставил следи. Любовта не го интересува. Обича насилието. Жена, която му се отдава, не му е интересна. Възбужда го моментът на насилие. Какви по-благоприятни обстоятелства за изнасилване от войната? Затова е постъпил в Чуждестранния легион. Там е вилнял години наред, без да събуди подозрения. След като животът на военен му е омръзнал, се е прибрал, но е изпитвал потребност да продължи по друг начин. Усъвършенствал е методите си. Лекар е и има достъп до опиати. Разбираш ли: предпочита жени в безсъзнание, а не готови да му се отдадат.