Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Госпожица Аделхайд пристъпи в залата с тържествена стъпка като осъдена на смърт или открила своето спасение. Огледа се бързо наоколо. Той не беше тук. Погледът й угасна, усети сълзи в очите си. Но зад нея вратата пак се отвори. Аделхайд се обърна бавно и погледът й срещна погледа на Младия Даг. Той живееше в най-старата и най-отдалечена част на Бьорндал. Чул бе звънчетата на Бамсен, гласовете на пътниците и бе тръгнал веднага. Поздрави с кимване и когато отново вдигна очи, видя, че сияещите очи на момичето продължават да го гледат. Госпожица Крюсе се приближи и любезно предложи на Аделхайд да я заведе до определената за нея стая.
Госпожица Аделхайд едва не бе припаднала в залата — заради умората от дългия път и мразовитото време, но и заради разочарованието, че него го няма. Когато той се бе появи, видя, че е по-хубав, отколкото си го представяше в мечтите си. Почувства, че не може да отдели поглед от неговото красиво лице и че смазана от умора и вълнение, би се отпуснала в прегръдките му. Положи голямо усилие, овладя се и с твърди и бързи крачки тръгна след госпожица Крюсе, която я поведе нагоре по стълбището.
Много красиви места бе посещавала госпожица Аделхайд, но място като Стаята на госпожица Дортея не бе виждала. Майка й я бе възпитала да не показва чувствата си пред слугите. Но тази госпожица Крюсе изглежда не беше считана за обикновена слугиня и затова Аделхайд можеше да не контролира толкова сърцето и мислите си тази вечер.
Опита се да скрие колко влажни и блестящи са очите й, като се обърна и се отдалечи, но думите й сами се отрониха.
— Мога ли да бъда в толкова красива стая? — рече тя и интонацията й още повече подчерта смисъла им.
— Да, младата дама може да направи това — потвърди госпожица Крюсе.
След това се усмихна с красива усмивка.
23
Госпожица Баре остана сама в стаята си. Една слугиня й беше донесла голяма кана с топла вода, за да се измие, както и купичка с горещ бульон. Когато тя излезе, Аделхайд заключи вратата. Свещите осветяваха стаята, а брезовите дърва пращяха в огнището. Лекият мирис на горящите борови клони се смесваше с миризмата на брезовите цепеници в огнището, но какъв беше този странен аромат? Да, спомни си, че така миришеше при баба й.
Отпусна се в едно кресло и подпря глава на облегалката му, която бе покрита със скъпа дантела. Никога не се бе радвала на топлината и удобствата в един приветлив дом. Майка й, която беше студена и недостъпна жена, бе хвърлила ледена сянка върху нейното детство. Тя не беше проявявала никога към дъщеря си благоразположение и майчинска нежност, така че Аделхайд бе расла опряна само на собствените си сили. Седнала в тази стая, тя почувства нейното топло изящество и особен уют, които кротката и деликатна госпожица Дортея и внимателната и грижовна госпожица Крюсе бяха създали.
Над скрина имаше голямо огледало и Аделхайд се изправи пред него, за да пооправи косите и дрехите си. В същата минута на вратата почука госпожица Крюсе и я попита дали не желае да слезе долу за вечеря. Тя тръгна пред девойката и през преддверието я отведе в стаята, която се намираше в дъното.
По тревожните удари на сърцето си Аделхайд почувства съдбоносното значение на предстоящата среща. След пристигането си тя видя Младия Даг само за минута. Сега щяха да се видят отново, но при пълно осветление и щяха да бъдат заедно по-дълго време. Затова освен радост изпитваше и известно безпокойство.
Влезе в залата и очите й веднага намериха Даг и неговия баща. Сега те й се сториха по-сходни с хората от обществото, в което тя бе свикнала да се движи, но това впечатление бе външно и се дължеше най-вече на обстоятелството, че и двамата бяха облечени в добре ушити и скъпи дрехи. Забеляза, че Младия Даг като че ли не се чувстваше твърде удобно в новите си дрехи, но въпреки леката несръчност в движенията му, високият изправен ръст и естествената представителност придаваха на външността му особено благородство.
Стария Даг бе видял много неща и всякакви хора през своя живот, бе работил здраво и бе умножил богатството на рода си. Затова той излъчваше самоувереност и дистанцираност, които респектираха събеседниците му. Неговият проницателен поглед ги наблюдаваше отвисоко. Това караше Аделхайд да се чувства дребна и незначителна пред този човек — нещо, което силно я смущаваше. Успял да превъзмогне всички трудности и препятствия в живота си, с времето Даг доби един постоянен израз на подозрителност към хората, който нямаше как да остане незабелязан.