Огнена
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Seven Kingdom Trilogy #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-256-4
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнена». Краткое содержание книги:
Там живее Файър — последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх — че ще се превърне в чудовище като баща си…
Положи усилие да се овладее.
— Идва дете — предупреди тя с дрезгав глас. — Ако си излееш лошото настроение върху нея, повече няма да ти проговоря.
— Коя е тя? — попита Арчър.
— Дъщерята на Бриган.
Арчър се втренчи изпитателно във Файър.
После дотичаха Хана и Блочи. Файър клекна да погали кученцето. Хана спря пред тях, усмихната, задъхана, но Файър тутакси долови колко я обърка мълчанието им.
— Какво има, милейди Файър? — попита малката.
— Нищо, принцесо. Радвам се да те видя.
Хана се засмя.
— Блочи ти окаля роклята.
Да, Блочи унищожаваше роклята й, подскачайки и въртейки се в скута й, понеже умът му беше на малко кученце, макар тялото му да бе пораснало.
— Блочи е по-важен от роклята ми — отбеляза Файър и прегърна пружиниращото кученце, за да попие радостта му.
Хана приближи до нея и й прошепна в ухото:
— Лорд Арчър ли е този ядосан мъж?
— Да, и не е ядосан на теб.
— Ще поиска ли да ми покаже как стреля?
— Да ти покаже как стреля ли?
— Татко казва, че е най-добрият стрелец в кралството. Искам да видя.
Файър не би могла да обясни защо се натъжи толкова от думите на Хана, че Арчър е най-добрият стрелец в кралството. Зарови лице в козината на Блочи и попита:
— Лорд Арчър, принцеса Хана иска да те види как стреляш, защото е чувала, че си най-добрият стрелец в Делс.
Арчър криеше мислите си от нея, но Файър умееше да чете по лицето му. Знаеше как изглеждат очите му, когато преглъща сълзите си. Познаваше приглушения глас, който издаваше, че тъгата е надделяла над гнева му. Той прочисти гърло и проговори с този глас:
— Какъв лък предпочиташ ти, принцесо?
— Дълъг като твоя. Но моят е много по-малък.
Арчър не погледна към Файър. Обърна се и последва Хана по възвишението. Блочи подскачаше отзад, Файър се изправи, впила очи в тях.
Неочаквано Муса я улови за ръката, Файър не се отдръпна, благодарна, задето я докосват, зарадвана, че няма да намалят надницата на стражите й.
Трудно е да сломиш сърцето и надеждите на приятел.
През нощта сънят й убягваше и тя се качи на покривите. Бриган също се скиташе и накрая дойде при нея. От време на време, след разговора в конюшните, той й отваряше съзнанието си и й изпращаше чувство. Днес тя разбра, че е изненадан да я види.
Знаеше защо е изненадан. След кавгата с Арчър Муса й съобщи с безучастен тон, че ако желае, може да остане насаме с Арчър. Бриган направил изключение за Арчър, стига да охраняват площадите пред прозорците и пред всяка врата да дежурят стражи. Муса се извини, понеже не я осведомила по-рано. Не очаквала лорд Арчър да пристигне толкова бързо. А щом Файър и Арчър започнали да спорят, не искала да се намесва.
Лицето на Файър пламна. Разбра защо Бриган защити Арчър в спалнята на Гаран. Бе сметнал шегата на Гаран за обида към Файър, защото е смятал, че тя е влюбена в Арчър.
— Изключението не е необходимо — отговори Файър на Муса.
— Да, и аз останах с такова впечатление — кимна Муса.
После с типичното си свенливо, съчувствено изражение Мила донесе на Файър чаша вино. Виното я поуспокои. Главата на Файър бе започнала да тупти — предвестник на поредното кървене.
Сега, на покрива, Файър мълчеше. Не продума дори когато Бриган я поздрави. Той явно прие мълчанието й и само от време на време нарушаваше тишината с ненатрапчив шепот. Разказа й колко запленена е Хана от Арчър. Изстреляли толкова стрели заедно, че пръстите й се покрили с мехури.
Файър мислеше за страха на Арчър. Любовта му бе трудно поносима именно поради страха му. Той бе властен, ревнив и подозрителен и винаги я държеше под око, защото се страхуваше приятелката му да не умре.
Тази нощ тя изрече първите си думи толкова тихо, че Бриган пристъпи по-близо, за да ги чуе.
— Колко смяташ, че ще живееш?
Той се засмя изненадано.
— Не знам. Много сутрини се събуждам с предчувствие, че този ден ще ми бъде последният… Защо питаш? Какво те мъчи, милейди?
— Още утре някое чудовище може да ме сграбчи или някоя стрела да си проправи път между стражите ми. Ала това не ме изпълва с ужас. Просто го знам.
Той я слушаше, облегнат на парапета, подпрял брадичка върху свитата си в юмрук длан.
— Надявам се само приятелите ми да не тъгуват много — продължи Файър. — Надявам се да разберат, че е било неизбежно.