Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
Намаляващата ни редица постепенно отстъпваше, стъпка по стъпка, към кърмата на дракара ни. Бяхме толкова гъсто един до друг, че когато лужикът до мен получи удар от секира във врата, преди да падне в краката ми, тялото му се задържа изправено няколко секунди. Ръката, с която държах щита, трепереше от многото посрещнати удари; обвитият с кожа щит започваше да се разпада. Едва си поемах въздух през завесата от метални брънки, която предпазваше лицето ми. Бях плувнал в пот от подплатения жакет под бирнито. Вадички пот течаха и от шлема и щипеха очите ми. Бях на ръба на изтощението, едва си налагах да събера сили и да отбия ударите със секирата си. Копнеех да отпусна ръката с щита и да си почина. Като през мъгла виждах как крещящи датчани въртят насреща ми мечове, някои удари бяха насочени към мен, други към другарите от двете ми страни. Обхванат от странна слабост започнах да залитам и се спъвам. Имах чувството, че газя през кал, която засмуква краката ми.
Усещах се все по-претръпнал. Обгърна ме тежък мрак, после клепачите ми потрепнаха и в тях се побиха ледени иглички. Надникнах покрай предпазителя за нос на шлема — внезапна лятна градушка ни обгърна. По шлема ми забарабаниха големи зърна град, започнах да се хлъзгам по хрускавата бяла пелена на палубата. Стана много студено. Градушката бе толкова силна, че вятърът навяваше ледени топчета под ръба на шлемовете в лицата ни. Трудно се виждаше по цялото протежение на дракара, и все пак в далечината мярнах да се вее знамето на Один. Премигнах и може би пълното изтощение или нахлулата в главата кръв замъглиха зрението ми. Видях гарвана, черен и жаден за кръв, обърна се към мен, изгледа ме и бавно сведе побеляла, мъдра глава. В този миг в гърлото ми избухна неописуема агония и спрях да дишам.
Събудих се от силна болка в гръкляна. Лежах по лице, вклинен между две пейки. Лявата ми ръка бе затисната под нещо тежко, което се оказа трупа на някогашния ни инструктор в Йомсбург.
Предпазливо и с мъка, вдишвайки колкото се може по-леко през измъчения гръклян, изпълзях, надигнах глава и огледах по дължина кораба. Чуваше се само далечното плискане на вълните по борда. На палубата нямаше никой. Беше нощ. Стиснал зъби срещу болката, прехвърлих тежестта си и улавяйки се за пейката на гребците, бавно се изправих. Чух стон, но не можах да определя откъде. Пейките бяха отрупани с тела, датчани и йомсвикинги, заедно. Замаян от усилието, запълзях към предната палуба, където за последен път видях Транд.
Открих го с опрян на фалшборда гръб. Дори на оскъдната светлина видях дупката в бирнито на гърдите му. Още носеше древния си шлем. Помислих, че е мъртъв, докато не забелязах лекото помръдване на очите зад предпазителите.
Трябва да ме бе видял да се приближавам, защото каза тихо:
— Один трябва наистина да те обича, Торгилс.
— Какво се случи? Къде сме? — попитах дрезгаво.
— Там, където срещнахме съдбата.
— Къде се датчаните?
— Недалеч оттук. Оттеглиха се на корабите си, когато се стъмни. Залезът при буря идва рано. Страх ги е да не убият някой в тъмното, така жертвата ще ги преследва навеки. Призори ще се върнат да довършат ранените и ограбят труповете.
— Никой ли не оцеля?
— Бихме се добре — отговори Транд. — Но с йомсвикингите е свършено.
— Не с всички. Ще ти помогна да избягаме.
Транд махна с ръка. Погледнах надолу, към изпружените на палубата крака. Едва сега видях, че десният липсва.
— Вечното слабо място в корабните битки. Защитаваш се с щита, някой те издебва свит под пейките и ти посича крака.
— Но аз не мога да те оставя — казах.
— Остави ме, Торгилс. Не ме е страх от смъртта.
Цитира Один:
Пресегна се и сграбчи рамото ми.
— Один нарочно изпрати тази буря и ранния мрак — за да те спаси от клането на ранените. Сега върви и намери крал Кнут. Предай му, че йомсвикингите удържаха на думата си. Кажи му и че граф Улф е предател. Кажи на Торкел Високия, че позорът от залива Йорунга е измит и че Транд е водил фелага при изпълнението на дълга му.
Падна назад изтощен. Последва дълго мълчание. Бях толкова изморен, че и да исках, нямах сили да напусна дракара. Исках само да легна на палубата и си почина. Но Транд не ми позволи.
— Хайде, Торгилс, тръгвай — каза меко, и сякаш изобщо не съмняваше, добави: — Видя гарвана. Загубата бе по волята на Один.