Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
Топката описа дъга. Движеше се бързо и красиво от ляво надясно — от височината на ръката, която я хвърли, през върха на параболата, и до долу — в левия ъгъл на голлинията. Вратарят така и не помръдна. Топката се удари в мрежата миг преди юмрукът на Рафа да се стовари върху плота пред него.
Елегантността на Лунната лига по хандбал и онова, което правеше този спорт толкова красив на луната — при положение, че на Земята беше просто странна приумица — беше начинът, по който се влияеше от гравитацията. Понякога се движеше срещу нея; понякога тя му помагаше. Размерите на мрежата, игрището и различните му участъци компенсираха предимствата, които лунната гравитация даваше на играчите, но тя все пак им позволяваше да изпълняват невероятните, зрелищни номера с топката, които караха зрителите да възкликват от възхита пред уменията на шампионите.
— Трябва да спреш топката — засмя се Рафа.
Робсън намусено я извади от мрежата. Нима беше възможно един баща да се радва чак толкова много на победата над собствените си деца? Как можеше да злорадства така?
— Хайде.
Той изтича пъргаво към своята зона на игрището. Краката му сякаш не докосваха земята. Игрището за хандбал в Боа Виста беше построено специално за негово удоволствие и беше любимото му място. Повърхността му спомагаше за идеален отскок. Звуковата система беше инсталирана от същия инженер, който беше построил музикалната стая на Лукас, въпреки че тукашната акустика беше по-скоро предназначена да подчертава оглушителните аплодисменти и окуражаващите напявания на феновете, а не деликатните тонове на старата боса нова. Имаше и скрити зрителски скамейки, от които лично поканените гости можеха да наблюдават мачовете между Рафа и съперниците му от ЛХЛ. Беше най-съвършеното игрище на цялата луна — а Робсън не можеше да подава, не можеше да хваща, не можеше да бяга, не можеше да отбелязва точки. Не можеше да направи нищо. Рафа пресрещна момчето, докато то дриблираше, и го накара да отскочи назад. Секунда по-късно пак вадеше топката от мрежата.
— Ония Макензи на нищо ли не са те научили?
Охранителите на семейство Корта бяха взели Робсън и го бяха отвели право в медицинския център на Боа Виста. Бягството му от Огнището не му беше нанесло физически контузии, но ИИ-тата, които отговаряха за психологическата му оценка, забелязаха неохотата му да говори и натрапливото му желание да показва фокуса си с карти на всеки, който му обърне някакво внимание. Бяха препоръчали удължен курс посттравматична терапия. Терапевтичните методи на Рафа Корта, обаче, включваха повече потене.
— Не те ли научиха как да избягваш и да се промъкваш покрай другите играчи?
Робсън хвърли топката на баща си. В движенията му се забелязваше яд, но не и истинско умение. Рафа я улови с лекота във въздуха и я запрати обратно към него. Момчето се опита да се отдръпне, но топката го удари по бедрото със звучен плясък.
— Спри вече! — каза то.
— Та на какво те научиха?
Робсън му обърна гръб и пусна топката на пода. Рафа я вдигна и я хвърли право в него с всичка сила, въпреки че беше застанал наблизо. Игралните екипи за хандбал бяха прилепнали и тънки, и плясъкът на топката по задника му отекна високо и болезнено. Робсън се обърна. Лицето му беше като вкаменено от ярост. Рафа изчака топката да отскочи и я улови пак. Робсън се хвърли към нея с намерението да я избие от ръцете на баща си, но преди да стигне до нея, тя вече беше изчезнала: Робсън започна да дриблира бързо, след това се обърна и отново я взе в ръка. После я удари силно в пода. Звукът отекна в игрището като гръм, а топката полетя право към лицето на Робсън и го накара да отскочи назад.
— Страх те е от топката, така ли? — попита Рафа, а топката отново се озова в ръката му.
Робсън отново се хвърли напред, а баща му отново избегна атаката с лекота и подкара топката в лек дрибъл около момчето. Робсън се обърна след него, но не беше достатъчно бърз, за да проследи топката. Главата му се завъртя бързо на едната страна, после — на другата. Бум! Обърна се по посока на звука, а отскочилата от пода топка се заби право в стомаха му.
— Ако сега те е страх от топката, никога няма да спре да те е страх — подразни го Рафа.
— Спри вече! — извика Робсън.
Рафа спря.
— Ядосан си. Хубаво.
Топката отново полетя във въздуха, отскочи от земята, мина от една в друга длан. Туп, туп, туп. Изстрел. Силата на удара от тежката топка накара Робсън да извика. Миг по-късно, момчето изкрещя с пълно гърло и се нахвърли върху баща си. Рафа беше едър, но бърз и подвижен, и успя да избегне нападението на сина си без усилие. Подигравателната лекота, с която надминаваше Робсън във всичко, подхранваше гнева на момчето още повече.