Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Клодия пожела да разбере какво означава това:
— Ще докладваш ли на шефката?
— Няма.
— Тогава какво искаше да кажеш, ако мога да знам?
— Това, че ако ти харесва да си осмата жертва, си е твой проблем.
И Анаид се обърна на другата страна, като вътрешно злорадстваше. Ако не я беше уплашила, то поне й бе дала материал за размисъл.
Клодия направи ядно движение с ръка, като изпъна предизвикателно безименния си пръст, и също й обърна гръб.
Глава седемнадесета
Ел Палацо — дворецът на вещиците
Къщата в имението, истински малък дворец в стил неокласика, с масивни мраморни колони, се издигаше високо на хълма и гледаше към пролива Месина.
Беше заобиколена от романтични градини, в които Селене обожаваше да се разхожда. Обичаше да се губи из лабиринта от жив плет, да поседне в беседката, за да изпие нещо разхладително, да потопи ръка в езерото с пъстроцветни рибки или да съзерцава белите скулптури, заграбени от гръцките некрополи, които изобилстваха на острова.
Откакто бе пристигнала в имението, не беше излизала извън двореца, което довеждаше до отчаяние Салма, полагаща неимоверни усилия, ден след ден, в опитите си да я подмами да отиде с нея на фиестите, които всяка вечер се вихреха в Палермо.
Селене предпочиташе да си почива и да се отдава на блаженството от селското уединение. Оценяваше изяществото на мебелировката от благородно дърво, дивеше се на ценните фрески, които украсяваха стените в залите, на персийските килими по пода на салоните и на сирийските в столовата, на тосканските оръжия, окачени в коридорите, и на внушителните мраморни стълбища. Още не можеше да повярва, че всичко пред очите й е нейно и само нейно. Нейна беше и яхтата, закотвена в частното пристанище в малкия залив, както и мощното черно БМВ с шофьор, който беше денонощно на нейно разположение и чакаше заповедите й, за да я откара където пожелае.
Въпреки това Селене не напускаше своето светилище.
Кутията й за бижута беше пълна с бляскави диаманти, но тя си ги слагаше само късно вечер, и то когато останеше сама. Селене загасваше светлината и пипнешком си слагаше пръстените с брилянти. Извиваше ръце във вълнообразни движения, като морската повърхност, огъваща се под напора на вятъра, имитирайки полета на пеперуда, отваряше прозореца и съзерцаваше луната. Макар че й беше мъчно за воя на вълците в планините и за свежия въздух на Пиренеите, малко по малко сетивата й привикваха към топлия дъх на боровете привечер, соления вкус на морето, хладния пясък на плажа и тежкия зной по пладне, когато се излягаше в прохладните помещения с изумително високи тавани и с тежки завеси по прозорците, които не позволяваха на слънчевите лъчи да проникват.
В един от онези жежки следобеди, когато бе толкова непоносимо задушно, че дори мухите ги домързяваше да летят, дочу разговор. Наостри уши и затаи дъх, не помръдваше.
Бяха две момичета от селището, които разговаряха помежду си, докато миеха стъклата на прозорците, въоръжени с кофи и парцали.
Въпреки че говореха на сицилиански, Селене безпогрешно разбираше всяка тяхна дума.
— Най-напред дойде бедствието, което разори господарите.
— Не е достатъчно, Кончета.
— Пострадаха единствено нивите на дука!
— И какво от това?
— Ами това — откъде дойде тая напаст? Как така изведнъж се появи тоя облак от скакалци, а после изчезна ей тъй на. Изпари се като дим. Дойде от нищото, Мареля! Не е минал през пролива, понеже скакалците ги нямаше на полуострова.
— Не можеш да твърдиш, че са вещици, само защото скакалците унищожиха житните ниви.
— А градините?
— Това не го вярвам.
— Видях го със собствените си очи, Мареля, повярвай ми! С очите си видях как пожълтялата трева се превърна в зелена и красива морава, равна и гъста като на игрище за голф. И стана, след като чернокосата жена изрече магическите думи.
— Ако наистина са вещици, защо поръчаха на художника Грималди да изрисува стените на стаите, а не използваха някоя от своите магии?
— Защото щеше да е прекалено явно.
— Ами! Това са суеверия!
— Не чу ли какво се говори в Катания?
— Какво?
— Изчезнали са две бебета и са намерили едно момиче с източена кръв.
— Какво намекваш?
— Всичко това стана, откакто дойдоха господарките. Обърни внимание, още същата нощ изчезна едно бебе, а има и още нещо и то е най-странното…