Аз съм пратеникът
- Автор: Зузак Маркус
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 9789546410276
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пратеникът». Краткое содержание книги:
Одри отваря вратата и парфюмът й веднага ме лъхва.
- Хубаво ухаеш - казвам.
- Благодаря, любезни господине.
Тя ми позволява да целуна ръката й. Облечена е в черна пола, хубави високи обувки и блуза с пясъчен цвят. Всичко си пасва добре, косата й е на плитка, само отстрани са се изплъзнали няколко кичура.
Вървим по улицата и тя ме е хванала под ръка.
- Наистина много хубаво ухаеш - казвам отново. - И изглеждаш страхотно.
- Ти също - отговаря тя и се замисля за миг. - Дори и с тази ужасна риза.
Поглеждам се.
- Знам, отвратителна е, нали?
Но Одри няма нищо против. Подскача, почти танцува, докато върви, и ме пита:
- Кой филм ще гледаме?
Опитвам се да скрия задоволството си - знам, че филмът й е любим.
- "Непокорният Люк”.
Тя спира, а изражението й е толкова прекрасно, че почти ме разплаква.
- Надминал си себе си, Ед.
Последният път, когато чух тази фраза, беше отправена към Маргарет, сервитьорката. Този път обаче не звучи саркастично.
- Благодаря - отговарям и продължаваме да вървим. Завиваме по "Бел Стрийт" и ръката на Одри още е в моята. Иска ми се киното да беше по-далеч.
- Ето ги! - възкликва Бърни Прайс, когато пристигаме. Развълнуван е. Всъщност учуден съм, че не спи.
- Бърни - казвам вежливо. - Това е Одри 0’Нийл.
- За мен е удоволствие, Одри - усмихва се Бърни.
Тя отива до тоалетната, а той ме дръпва развълнувано настрана! и прошепва: ;
- Бива си го твоето момиче, Ед! .
- Така е - съгласявам се. - Бива си я и още как.
Купувам от старите пуканки или поне се опитвам (защото Бърни не ми позволява да платя), влизаме и сядаме близо до вчерашното ми място.
Дал ни е и билети.
Непокоорният Люк - 19:30.
- И при теб ли "непокорният" е написано с две о-та? - питаю Одри.
Поглеждам развеселен. Така е и тази вечер това ми изглежда донемайкъде в реда на нещата.
Седим и чакаме и скоро отгоре, от стаичката с прожекционния апарат, се чува почукване. Долавяме и приглушен глас.
- Г отови ли сте?
- Готови сме! - отвръщаме и двамата и се обръщаме към екрана.
Надявам се, че докато гледаме, Бърни е щастлив горе и си спомня какво е било, когато е идвал тук на моите години.
Дано още да вярва, че Одри наистина е моето момиче, докато гледа двете ни фигури пред големия екран - само два силуета.
Това е посланието.
Предадено е, но аз не мога да видя изражението на Бърни. Опитвам се да го уловя в лицата на екрана.
Да, надявам се, че Бърни е щастлив. Надявам се да си спомня.
Одри тихо си тананика мелодията от филма и в този миг тя е моето момиче. Вярвам го.
Тази вечер е на Бърни, но вземам и частица за себе си.
И двамата сме гледали филма по няколко пъти. Абсолютният ни фаворит. На някои места можем да казваме репликите на героите заедно с тях, но не го правим. Само седим и се наслаждаваме. Наслаждаваме се на празния салон, а аз на Одри и на това, че сме тук само двамата с нея.
Само ти и твоето момиче, чувам вчерашните думи на Бърни и разбирам, че тази вечер той заслужава много повече от това да седи горе в стаичката. Прошепвам на Одри:
- Имаш ли нещо против Бърни да слезе и да седне при нас?
Тя отговаря точно както очаквам:
- Нямам нищо против.
Прескачам краката й и се качвам до стаичката с прожекционния апарат. Бърни е заспал и го докосвам предпазливо.
- Бърни.
- Да, Ед? - сепва се той.
- С Одри се чудехме дали не искаш да слезеш долу и да гледаш филма с нас.
Той протестира, дори се поизправя на стола.
- О, не, в никакъв случай! Толкова работа имам тук, а и вие двамата трябва да сте сами. Нали знаеш, луди-млади...
- Хайде, Бърни. Ще се радваме да дойдеш при нас.
- Не, не, не! - Той е непреклонен. - Не мога.
Спорим още около минута, накрая се предавам и се връщам в салона. Когато сядам до Одри, тя ме пита къде е Бърни.
- Не искаше да ни притеснява - казвам, но докато се намествам на седалката, вратата се отваря и Бърни застава в правоъгълника от светлина. Бавно тръгва към нас и сяда от другата страна на Одри.
- Радвам се, че дойде - прошепва му тя.
Бърни ни поглежда.
- Благодаря ви.
Уморените му очи примигват признателно и той оживено се обръща към екрана.
След петнайсетина минути Одри намира ръката ми. Вплита пръсти в моите и ги стиска леко. Поглеждам я и виждам, че държи и ръката на Бърни. Понякога приятелството на Одри ми е достатъчно. Понякога тя знае точно какво да направи.