Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
10. На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя.
11. Той затвърди мира в страната, — и радваше се Израил с голяма радост.
12. Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше.
13. Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха.
14. Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец;
15. украси светилището и умножи свещените съдове.
16. Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха.
17. Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея,
18. написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана.
19. Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието.
20. Ето препис от писмата, пратени от спартанците: „спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя — поздрав.
21. Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха,
22. и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, —
23. и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона“.
24. След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз.
25. Когато народът чу това, каза: „каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове?
26. Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода“.
27. И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: „в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, — това беше третата година при първосвещеник Симона, —
28. в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви:
29. тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ.
30. Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,
31. и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,
32. тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.
33. Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;
34. също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.
35. И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.
36. В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.
37. Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.
38. Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,
39. причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.
40. Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;
41. че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги — докато се издигне верният Пророк;
42. да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;
43. да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.