Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Неутралните държави
Неутралитетът бил черта на европейската сцена през целия XX век. През 1945 г. съществували единадесет неутрални държави; четири страни, които избегнали намесата в двете световни войни, също така отказали да бъдат привлечени в следвоенните милитаристични блокове; две страни постигнали неутрален статус в първите следвоенни години. Имало високо съотношение между неутралитета и изобилието; и повечето неутрални държави не бързали да се присъединят към Европейската икономическа общност.
Швейцария, за която неутралитетът бил начин на живот, силно процъфтяла. Тя се закалила, противопоставяйки се на германската инвазия по време на войната, и след това отбелязала значително повишение на населението си. Спечелила много от близостта на Северна Италия и Южна Германия - и двете региони на силен следвоенен икономически растеж, - докато продължавала да играе специална роля в банковото дело и туризма. Тя приела много мултинационални компании и международни агенции, от Байер кемикълс до иМЕБСО. Рето-романският бил издигнат до статус на национален език заедно с швейцарския немски, френски и италиански, а френски говорещата Юра била превърната в специален кантон. Бюджетът за отбраната бил висок и всеобщата наборна служба за мъжете останала в сила, за да се поддържа на-
ш
ЕВРОПА РАЗДЕЛЕНА И НЕДЕЛИМА
1091
ционалната милиция. Швейцарските жени нямали право да гласуват до (изцяло мъжкия) референдум от 1980 г. Швейцария отбягвала Съвета на Европа до 1963 г.; нейното общуване с ЕИО било ограничено до едно споразумение за свободна търговия, подписано през 1972 г.
Благодарение на Швейцария няколко съседни територии си извоювали статус на свободни митнически зони. Сред тях били германският анклав Бюзинген, италианските райони Кампионе д’Итапия, Ливино и Вал д’Аоста, а от 1815 г. и френският департамент Хоте-Савой.
Швеция просперирала от неутралитета си през войната и продължила да просперира в мирно време. Тя била център на регионалния Балтийски съвет, но останала настрани от НАТО и ЕИО дори когато нейните скандинавски партньори се присъединили. Дългото управление на социалдемократите продължило до изборите през 1989 г. Особено при премиера Олаф Палме, който бил убит през 1986 г., Швеция поела водачеството в редица инициативи, сред които били Третият свят, бегълците и проблемите на околната среда.
Франкова Испания останала политически парий до края на живота на Каудильо. Действително необикновеното дълголетие както на франко, така и на Салазар поддържало иберийската политика извън реалностите на времето чак до средата на 70-те години. Анахроничното оцеляване на фашизма послужило за създаване на антикомунистическо мнение в Западна Европа, особено във франция. Тъй като Португалия била член на НАТО, Испания се съгласила да приеме американски бази, но отказала всякакво по-голямо обвързване. Масовият туризъм обаче бил важен фактор срещу пълната изолация. Възстановяването на конституционната монархия през 1975 г. открило пътя към членство в ЕИО и към забележителното икономическо възраждане през 80-те години. Баският тероризъм на северозапад, каталонският сепаратизъм в Барселона и трудният спор с Великобритания за Гибралтар усложнили възраждането на Испания.
Република Ирландия устояла на заплахата от британска окупация по време на войната и в края напуснала Британската общност. Но икономическата зависимост от Обединеното кралство си останала реалност - Ирландия почти нямала друга алтернатива, освен да следва лъкатушещия път на Британия в преговорите с ЕИО. Политическият живот се съсредоточил около привилегированата позиция на Католическата църква, около безкрайния конфликт със Северна Ирландия и около съперничеството между двете основни партии Fianna Fail (“Войници на съдбата”) и Fine Gael (“Раса от келти”). Ирландската конституция третирала графствата от Британския Ълстър като съставна част от републиката. Но Ирландската републиканска армия (IRA) се смятала за незаконна организация от двете страни на границата; а връзките между Лондон и Дъблин не представлявали голяма пречка за едно споразумение.
Финландия, която се присъединила към германското нападение срещу СССР, избегнала съветската окупация, макар че големи територии, особено Виипури (Виборг) и Петсамо, трябвало да бъдат отстъпени при примирието през 1944 г. През 1947 г. обаче мирният договор потвърдил ограничения суверенитет на страната в замяна срещу отдаване под наем на военноморската база Поркала. После Финландия била задължена да спазва строг неутралитет, да намали въоръжените си сили и да води външна политика, съзвучна със съветските интереси. След това икономиката процъфтяла и