Бъди ми враг
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-072-2
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Бъди ми враг». Краткое содержание книги:
В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон придобива умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина)
Беглец по равнините е първият роман от тази трилогия и ако вторият и третият са подобни на него, говорим за поредица, готова да преобрази мястото във фантастичната мултивселена на носителя на множество награди Иън Макдоналд. Speculative Scotsman
Макдоналд изгражда свят, който е достатъчно различен, за да очарова читателя и да разпали вярата му… Бляскавото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза открояват тази книга. Kirkus
— Не беше достатъчно просто да запечатаме скоковите портали — обади се Капитан Хърбавел. — Практикуваме пълна планетарна хигиена. Имаме защитни кодове на всички наши портални адреси. Всичко, което опита да скочи от… или във… който и да е от нашите Портали на Хайзенберг, бива пренасочено автоматично. Вместо да пристигне в крайната си точка, се появява в конвективната зона на слънцето. Нашето слънце, но в друга вселена. Разположението в пространството е различно. Пет милиона градуса могат да се погрижат отлично за всяка Наан зараза. Или за каквото и да е друго, като заговорихме. — Офицерът остави намекът в думите му да увисне във въздуха. — Така че, капитане, кажете ми, защо вие не сте се превърнали в пепел във вътрешността на слънцето?
Еверет забеляза, че Шарки хвърли поглед на капитан Анастейзия. Главата ѝ кимна едва забележимо. Казваше му: Довери ми се, аз съм капитанът. Довери ми се така, както ми се довери, когато предизвиках Ма Бромли на ръкопашен бой на мостика на собствения ѝ кораб над пагубните плитчини на Гудуин Сендс.
— Откраднахме скоков пистолет — отговори капитан Анастейзия с простичка откровеност.
— Този тук? — Капитан Хърбавел извади скоковия пистолет от скритото чекмедже в задната част на високата маса и го остави на издраскания лакиран плот пред себе си.
— Много добре ви е известно, че да, сър — отвърна капитанът.
— И сте го откраднали, казвате?
— Откраднах го, сър. От специален пратеник на Множеството на Десетте познати свята — уточни капитан Анастейзия. Сред офицерите и длъжностните лица премина изумено мърморене.
— Защо не излъга? — изсъска Сен толкова високо, че Еверет изпита опасение, че ще ги чуят.
— Какъв е смисълът? Знаят всичко — прошепна в отговор той.
— Смисълът е, че така постъпват ветровиците. Сухоземните не заслужават да знаят истината.
Само че тя излъга, помисли си Еверет. Не капитан Анастейзия беше отнела скоковия пистолет на Шарлът Вилие. А той, Еверет Синг.
— Може би въпросът, сър, преди всичко е как един представител на Множеството е успял да се сдобие с такъв пистолет — продължи меко капитан Анастейзия. — Множеството трябва доста да е закъсало, след като на дипломатите му се налага да ходят въоръжени.
— За капитан на търговски въздушен кораб сте доста добре запозната с интерравнинната политика — отбеляза Капитан Хърбавел.
— Народът ми цени високо доброто образование — отвърна капитанът.
— Мадам, определено не сте в позиция да се държите лекомислено — отсече Капитан Хърбавел. Императрицата вдигна ръка.
— Достатъчно, бригаден генерал — заповяда тя.
Значи така, помисли си Еверет. Бригаден генерал Хърбавел.
Императрицата отново насочи вниманието си към капитан Анастейзия:
— Десет Познати свята ли казахте?
Еверет не виждаше лицето на капитан Анастейзия, но знаеше, че тя се усмихва. Сен стисна юмрук: бяха постигнали малка победа.
— По-рано тази година Земя 10 осъществи независимо контакт със Земя 2 — отговори капитан Анастейзия. — Множеството изпрати дипломатическа мисия, която да започне преговори по присъединяване.
Сега заговори нов глас, който Еверет разпозна. Направо разкъса сърцето му:
— Което вероятно би обяснило това устройство.
Еверет приближи още повече парапета, като се напрягаше да чуе по-добре, изплашен, че една невнимателна стъпка или бутнато гълъбово перо от ръба може да привлече вниманието към тях. Теджендра остави Доктор Квантум върху дългата издраскана маса. Носеше обикновен тъмен костюм и закопчана догоре риза без яка.
— Моля, обяснете, доктор Синг — каза бригадният генерал.
— Това е преносим компютър. Относително високотехнологичен по стандартите на останалите Познати светове, но дори не се доближава до нашето равнище.
— Не виждам как… — започна Бригаден генерал Хърбавел.
В гласа му се долавяше леко раздразнение. Еверет имаше впечатлението, че баща му с удоволствие предизвиква военните. Не, не баща ми, помисли си той. Никога не е бил мой баща. Но този доктор Синг сякаш правеше същото, което би направили баща му в тази ситуация.
— Идеята на скоковия пистолет е, че отваря портал към случайна паралелна равнина — продължи доктор Синг, като прекъсна офицера по средата на изречението. Все пак гласът му беше по-мек от гласа на Теджендра, който Еверет познаваше, някак по-извинителен. — Шансовете да пристигнат по-скоро в нашата вселена, отколкото във всички останали са толкова малки, че математически са незначителни.