Чужда маска

Понеделнишкото утро сервира много изненади на следователя от градската прокуратура Олшански. За самоубийството на Людмила Исиченко той бе узнал още снощи, а тази сутрин едва бе влязъл в кабинета си, когато му позвъни експерт Касянова.

— Костя? — с гръмовен бас извика тя в слушалката. — Ти защо, мамка ти, позволяваш да ти се бъркат в работата?

Светлана Михайловна беше с десет години по-възрастна от него, помнеше го като новоизлюпен следовател — стеснителен, неопитен — и още от онези далечни времена го предпазваше от постоянните опити на колегите му да въвлекат младичкия Костик в някое мръсно запиване с изобилие от водка, с мизерно мезе и съмнителни женоря.

— Какво си въобразява тази твоя Каменская? — продължаваше да се дере Светлана Михайловна. — Вчера ме накара да работя почти до среднощ, а самата тя се чупи нанякъде и дори не благоволи да ми се обади, принцесата му с принцеса.

— Поспри се малко, Светлана Михайловна, и започни отначало, защото не разбрах за какво става въпрос.

— Че тя нищо ли не ти е казала? Не разговаря ли вчера с теб?

— Не, говорих с нейния началник, Гордеев. При тях е имало че-пе7, свидетелката по делото на Параскевич се е отровила направо в кабинета на Каменская.

— Ама че работа! — съчувствено измърмори Касянова. — Горкото момиче, ще има сега да й пати главата. Роднините на тази свидетелка непременно ще предявят претенции — Каменская, значи, със своите капризи и опити да я обвини я докарала до умопомрачение. Познато ни е, сърбали сме такава попара. Костя, а ти знаеш ли за кутията или не?

— Не знам за никаква кутия.

— Тогава с две думи. При огледа на мястото, където е убит Параскевич, на стълбището беше открита празна кутия от магнетофон. Аз я прибрах просто така, за всеки случай, но тъй като ти се отнесе пренебрежително към нея и не назначи никаква експертиза, тя досега се търкаляше в шкафа ми, опакована в целофанче. И ето че снощи ми позвъни Каменская и ме помоли да огледам кутията за оръжейна смазка и въобще дали е държано оръжие в нея. Аз й викам: Костя знае ли? Защо той лично не ми се обади? А тя ми отвърна, че си отишъл на произшествие, че не могла да те намери, а работата била спешна. Щом е спешна, значи е спешна. Захвърлих всичко останало и започнах да душа тази въшлива кутия от всички страни. Всичко направих, всичко написах, втурнах се да й звъня, а от нея няма никаква следа. Дори не се поинтересува от резултатите и си отишла. Само да знаеш колко се бях ядосала! Но сега вече разбирам защо не ми се е обадила. Не й е било до това.

— Благодаря ти, Михайловна, хубав човек си ти. Виж какво, а ние с теб нищо ли не сме нарушили?