Блудната дъщеря [bg]

— За теб може и да се окаже по-лесно. Не вярвам много банки да се съгласят да ме вземат на работа без диплома или най-малкото без препоръки от баща ми.

— Не се безпокой — отвърна му тя и разроши косата му. — Можем да бием и двамата си бащи.

Ричард се оказа прав. На Флорентина й трябваха само три дни и след като бъдещите й работодатели се обадиха на управата на „Блумингдейл“, й предложиха място в магазин за младежка мода — казваше се „Нестандартният Колумб“ и бе пуснал в „Кроникъл“ обява за „жизнерадостна продавачка“. А седмица по-късно директорът си даде сметка, че с новото назначение е ударил джакпота.

На Ричард пък му се наложи да обикаля всички банки в Сан Франциско. Навсякъде му казваха да се обади по-късно и когато го правеше, най-неочаквано се оказваше, че в момента няма свободни работни места за човек с неговата квалификация. С приближаването на деня на сватбата Ричард започваше да става все по-неспокоен.

— Не можеш да ги виниш — каза той на Флорентина. — Всичките имат бизнес с баща ми и не искат да влизат на лъва в устата.

— Шайка страхливци. Не можеш ли да се сетиш за някой, който си е имал неприятности с „Лестър“ и не иска повече да работи с тях?

Ричард стисна главата си с ръце и известно време обмисляше въпроса.

— Само „Банк ъф Америка“. Баща ми веднъж се скара с тях заради една сделка, която забавиха доста, и това доведе до значителни загуби от лихвите. Закле се, че повече никога няма да прави сделка с тях. Струва си да опитам… утре ще им се обадя.

По време на интервюто на следващия ден директорът го попита дали причината да кандидатства при тях е в небезизвестните разногласия между баща му и „Банк ъф Америка“.

— Да, господине — отвърна Ричард.

— Добре, значи имаме нещо общо. Започвате в понеделник като помощник-касиер и ако наистина сте синът на Уилям Каин, не ми се вярва да се застоите на това място много дълго.