![Гладът на лъвчетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/3/gladt-na-lvchetata-bg-download.jpg)
Гладът на лъвчетата [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #2
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гладът на лъвчетата [bg]». Краткое содержание книги:
През цялото време на обеда, който бе мрачен, седнал между един предвзет и мълчалив Филип и една цвърчаща Карол, той не престана да мисли за авантюрата си. Не се съмняваше, че Маду, след като вдигне врява, ще му заеме парите, от които имаше нужда. А после? Ще може ли Дани да отиде при акушерката тайно от родителите си? Ще има ли тя смелостта да отиде докрай?… Ами ако работата се разкрие — какъв скандал! Кръвта му се смразяваше предварително. О, не, всичко ще мине добре. „Нищо не са двата месеца след това. Само да не отпадне духом!“ После веднага ще я въвлече в такъв водовъртеж от радост, че тя бързо ще забрави. Защо да не я заведе в Тюке с мотоциклета? „Невъзможно! Трябва да бъда сам, за да говоря с Маду! Впрочем ако Дани е с мене, няма да мога да карам толкова бързо! Човек лесно може да направи катастрофа с един подобен товар! Не, внимание! Да возиш бременна жена с мотоциклет — това е най-добрият начин да предизвикаш аборт! Та ето го мечтаното разрешение! О, не! Пътят е много хубав! Истинска тепсия. Ще отида без нея. С пълна газ!“ Отново го обзе мотоциклетното опиянение. Яденето завършваше. Филип погледна часовника си.
— Три часът! Няма ли да закъснееш за лицея?
— Не, татко. Днес е четвъртък.
Филип смръщи вежди и стана от масата. Минута след това и Карол изчезна. Страхуваха ли се да останат насаме? Даниел телефонира на Дани. Определиха си среща в „Люксембург“.
— Сигурен съм, че Маду ще склони! — каза Даниел. — В неделя сутринта ще се върна със седемстотин и петдесет франка. А в понеделник… В понеделник нали загряваш какво ще стане!
Той очакваше горещо съгласие и се учуди, като видя как лицето на Дани се гърчи и обезформява, докато нейните зелени присвити очи се изпълваха със сълзи.
— Какво ти е? — прошепна той.
— Нищо.
Хвана ръката й, притегли я и несръчно я повдигна към устните си. Тя изсумтя и извърна глава.
— Какво ти е? — повтори той. — Хайде, раждай!
Осъзнал веднага грубата си грешка, той се поправи:
— Да не би нещо да не е в ред, малка моя Дани?
— Искам… Искам да запазя това дете — измърмори тя.
Той допускаше всичко, но не и това! Да запази детето! И за какво? Разбира се, не трябваше да се показва учуден. Като паднал от небето, той се помъчи да запази умно и приятно изражението на лицето си.
— Не е лесно при нашето положение — каза той.
Очите на Дани се разшириха.
— Напротив, лесно е!… Това е най-лесното!
— Не разбирам! Вчера беше съгласна. Сама ми каза.
— Нищо не съм ти казала! Оставих те ти да казваш! И много ми беше тежко, като те слушах! И после, тази нощ почувствувах, че това е невъзможно… Не-въз-мож-но, Даниел! Ти не трябва да искаш това от мене! Обичам те!… Нося дете от тебе! Това дете трябва да се роди!
Пред това майчинско упорство всички аргументи на Даниел се изпариха. Времето спря. Настъпи мълчание, толкова тежко, толкова вяло, че приличаше на смърт. На две крачки от тях една Венера излагаше на слънце мраморните си гърди. Деца се гонеха с викове. Обляна в слънце, градината лъхаше на суха трева, на прах и на вафли… В миг на инстинктивна отбрана Даниел измънка:
— Разбирам, че искаш да го запазиш. Но тогава какво ще стане с нас двамата?
— С нас двамата? Няма никаква трудност. Ще се венчаем, Даниел!
Миг преди това той се досещаше за решението, което тя таеше в главата си. И все пак, когато го изрече с тих и равен глас, се смая. Обзе го панически страх. Беше като захапан от трансмисионен ремък. Как ще реагира баща му? За миг си представи, че е застанал лице срещу лице с него. Стоманени очи, пронизващ глас. „Как ще издържа!“ — помисли си той, като тържествено потрепери. И прошепна: