Запали реката [bg]

Липсата на поддръжка на имота и особено фактът, че никой не коси тревата, бил, по нейно мнение, обида за жителите на „Блустоун“ и типичен за разпасаното поведение на „гринтънските елементи“.

— И — допълни Торес — тя е абсолютно сигурна за присъствието на тази кола. Колко сигурен е онзи тип от другата страна на къщата, че е било мотор?

— Напълно сигурен.

— Значи и двамата са сигурни за по едно превозно средство, но никой не е видял второто. Странно.

Гърни поумува върху този факт.

— Всъщност не е странно. В къщата на снайпериста има тоалетна до задната врата и дневна отпред. Къщите на Фенуик и Витър са еднакви като разпределение. Витър твърди, че е чул мотоциклета — това се случва от задната страна на къщата — през прозореца на тоалетната си. Глория Фенуик е била в дневната до прозореца. Алеята, която колата е използвала, е от другата предната страна. И двамата са забелязали онова, до което са били по-близо.

Торес не се съгласи веднага.

— Разбирам, че Витър може и да не е чул колата. Но мотоциклетите са доста шумни. Не трябва ли Фенуик да го е чула?

— Теоретично. Но да предположим, че е имало пауза от минута или две между потеглянето на колата и това на мотоциклета. Съмнявам се тя да е останала до прозореца след като тойотата е тръгнала. Може дори да го е затворила. Ако после се е чул звук от друг двигател, по-надолу по задния склон, няма причина това да значи нещо за съседката.

— Нямаше ли поне да го чуе?

— Чуваме звуци постоянно, но освен ако нямат значение за нас, мозъците ни ги изхвърлят. Като спам филтър на електронна поща. Вероятно си чул стотици звуци днес — у дома, по пътя насам, по самата улица, но се обзалагам, че трудно ще си спомниш повече от два-три.

— Може и така да е, но…

Прекъсна го контраалтов глас:

— Някой от вас двамата да има свободно време?

Беше Шелби Таунс, втората половина от екипа за събиране на улики, и говореше от входната врата на къщата на снайпериста. Пиърсингите по лицето й блестяха на следобедното слънце, а гащеризонът скриваше надписа на тениската.

— Гарет смята, че ще остане в къщата поне час — продължи тя и се приближи, — а аз трябва да разположа мрежа за претърсване отзад. Двама души, работещи заедно, могат да го направят четири пъти по-бързо от сам човек. Какво ще кажете?

Торес си погледна часовника и обясни, че закъснява за срещата с онези, на които беше възложил да обиколят квартала.

Гърни предложи услугите си, мотивиран не толкова от дух на взаимопомощ, колкото от любопитството, което винаги изпитваше към местопрестъпленията.

Шелби посочи служебния си микробус.

— Костюм, ръкавици, терлици — всичко е точно до вратата. И преди си го правил, нали?

Преди Гърни да успее да отговори, Торес се намеси:

— Стига де, Шел, говориш с човека, който държи рекорда за разкрити убийства в нюйоркското управление. Сигурно е виждал повече големи местопрестъпления, отколкото всички в отдела ни, взети заедно… — Той се качи в колата, потегли плавно и изчезна.