Изтребление [bg]

Корабът изпълни нареждането. След няма и минута Сандра седеше в метално копие на моя стол.

— За малко да припадна — каза тя.

— Да, знам. Отдавна да си припаднала, ако нанитите в тялото ти не компенсираха натиска.

— Защо не се сети по-рано?

— Ами, изглеждаше много сладка залепена за стената.

Тя ме погледна заплашително. Гримасата ѝ изглеждаше още по-страшна заради силите, които нагъваха меките тъкани на лицето ѝ като вълнички и дърпаха назад дългата ѝ коса.

— Остави ме така, за да ми затвориш устата, нали?

Усмихнах се, после попитах:

— Металът убива ли ти?

— Убива ми.

Налагаше се да приложим сериозна обратна тяга, за да овладеем ускорението на кораба. Когато летиш в космоса с няколкостотин хиляди километра в час, обратният завой е трудна работа. Дори ако приложехме двойно по-голяма тяга от тази, с която се бяхме придвижвали от планетата към пръстена, щеше да ни отнеме половин час да обърнем и да се гмурнем отново в портала.

— „Сокоро“ — казах през зъби. — Изчисли времето до пръстена.

— При настоящата тяга — петдесет и шест минути.

— След колко време макроските кораби ще навлязат в стрелкови обсег?

— Двайсет и четири минути.

— Ясно. Намали тягата до 2 g, „Сокоро“.

— Сега пък какви ги вършиш? — повиши глас Сандра.

— Няма как да стигнем навреме — отговорих. — Ще трябва да се измъкнем с приказки. Преговорите няма да станат по-лесни, ако изглежда, че отчаяно се опитваме да избягаме.

— Да, но ако водещите им кораби са невъоръжени и така само осигурим време на другите, въоръжените, да ни настигнат?

Вдигнах рамене.

— Не е изключено. Но и без това се съмнявам, че навлизането в пръстена от другата му страна ще свърши работа.

— Смяташ, че са го изключили?

— Вероятно.

— Ако ни убият, значи никога повече няма да се изкъпем заедно, Кайл — каза тя.

— Мълчи. Мисля.

И наистина мислех. Опитът ми показваше, че макросите не са гении на стратегическото мислене. В общи линии бяха агресивни, когато доловяха слабост, и предпазливи, когато доловяха сила. Следователно най-добрата стратегия срещу тях включваше смелите и неочаквани действия. Като имах това предвид, скоро стигнах до нещо като план.

— „Сокоро“, отвори канал до най-близкия макроски кораб. Използвай основния бинарен език за комуникации с тях.

— Молба за комуникационен канал отправена… и приета.

Мълчание. Очаквал бяха някакво предупреждение или обвинения, но откъм макроския кораб не идваше нищо. Това добре ли беше, или зле? По-скоро нито едното, нито другото. Готови бяха да слушат, но не и да прекратят преследването. Щяха ли да стрелят, щом навлязат в обсег? Подозирах, че имат такова намерение.

— „Сокоро“, предавай всичко, което казвам, към макроския кораб, освен ако не ти кажа да затвориш канала.