![Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/0/ubijstvo-v-nyu-jork-bg-download.jpg)
Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
— Моля?
— Полиция, госпожо. — Мърфи показа значката си. — Това вашият апартамент ли е?
Жената кимна и отговори на развален английски:
— Апартаментът е на компанията на съпруга ми. „Терло кампъни“.
— Откога живеете тук?
Жената малко се смути и той повтори въпроса си:
— Откога?
Накрая корейката разбра.
— От три години — кимна тя.
— Почакайте — каза Клер — Това не е вярно. Попитайте дали не са отсъствали от къщи?
— Предлагам да ни покажете камерите във вашия апартамент — каза й Мърфи.
Те се качиха горе в пълно мълчание. Тя отлепи един край на тапета и го дръпна нагоре, търсейки кабел.
Нямаше нищо.
Тя се мъчеше да си спомни къде се намираше камерата, която снимаше Кристиан, когато той ровеше из бельото й.
— В спалнята — каза тя. — В спалнята има камера.
Тя чу как жената-полицай въздъхна.
— Трябва да е точно тук — каза тя, премествайки стола. Точно тук, под висящата лампа.
Но и тук нямаше нищо.
— Окей — каза тя накрая. — Знам какво ще направим. Има една сграда в Куинс, където работят хората на ФБР.
— ФБР, а? — Тя забеляза погледа, който Райдър хвърли към колегата си. Поглед, който казваше: „Защо си губим времето с всичко това?“
— Добре — отговори Мърфи с каменно изражение на лицето си. — Да отидем до Куинс.
Още преди да стигнат дотам, тя знаеше какво ще намерят.
Дългата ниска сграда беше празна, а вратите — затворени. Рекламата на някакъв търговец закриваше прозореца.
Райдър надникна през прозореца в тъмния офис и сви рамене.
— Въобще не е използван.
— Имаше лекционна зала в мазето — каза безнадеждно Клер. — Имаха достъп до Интернет и телефони. Ползваха електричество, за Бога! Всичко е записано на касетите. — Тя започна да плаче. — Извинете ме. След минутка ще се оправя.
Но тя не можа. Не беше добре. По някаква причина не можеше да спре да плаче.
Мърфи затвори тефтера си и извади мобилния телефон.
— Послушайте — каза внимателно той. — Ще ви закарам да ви прегледа лекар. Мисля, че това ще е най-доброто. Съгласна ли сте?
Тридесет и седем
След погребението на Рейчъл, момичето, загинало в автомобилна катастрофа, семейството на Хопкинс и екипът им бяха поканени в къщата за помена. След като прие от вежливост чашка сода, Глен излезе навън да чака до катафалката. Имаше книга и спокойно зачете на слънце.
— Здравей!
Той вдигна поглед. Пред него стоеше Алисия Хопкинс, която излезе от къщата. Също като него, тя беше облечена в черно, смекчавайки строгостта на облеклото си със светлосиня жилетка.
— Какво четеш, Глен? — попита тя. После застана до него, като също се облегна на напечения от слънцето капак на колата. Раменете им се докоснаха. Изведнъж у него се появи чувството, че тя стои до него по-близо, отколкото трябва.
— Това стихове ли са?
Той обърна корицата, за да й покаже заглавието.
— „Събрани съчинения на Шарл Бодлер“ — прочете тя на глас. — Нищо не съм чела от него. В училище най-любимият ми поет беше Фрост.
Той направи гримаса.
Бодлер въобще не прилича на Фрост.
— Ще ми прочетеш ли нещо?
— Добре, само че някои от тях не подхождат за случая.
— Няма да ме шокират — каза тя и за миг нещо закачливо се появи в погледа й. — Знаеш ли, не трябва да ни съдиш само по стандартите на татко.
Той нервно се усмихна.
— Е, ще се опитам да намеря някое, което подхожда за случая — предложи той, прелиствайки страниците. — Нека да видим това…
— Той има ли любовна лирика?
Глен се замисли за момент.
— Тук има едно — каза той, връщайки се в началото на книгата. — Нарича се „Спокойствие“10. — Той се изкашля и започна да чете:
10
Превод от френски Иван Неделчев.