Обратен камуфлаж [bg]

Докато си проправяше път по изпочупените плочки в слабо осветени странични улички, тя разбра, че една сама жена по улиците на Тирана трябва да избира от две възможности — нагла предизвикателна надменност или сломената гладна сервилност на робията. Втората възможност внушаваше, че имаш закрила, което беше всичко в един град, наводнен от емигранти от севера, донесли със себе си и древния кодекс на клана Канун от Лек Дукагжин[9], за който беше чела сутринта. Силата на мъжа се свързваше с унижаването на жената. Най-незначителната проява на неуважение или обида към мъжа можеше да завърши със смърт и безкрайна вендета. Така че тя си наложи да крачи наперено и с превзета походка стигна до двора на SHISK, където стана по-дискретна и обиколи оградата, забелязвайки инфрачервената камера и колите, паркирани по алеята към входа. В дъното на съзнанието й се открояваше съветът на баща й, че трябва да си много добре запознат с мястото, преди да опиташ каквото и да е наблюдение. Трябваше да си признае, че е ужасно неподготвена. Ако внезапно решаха да преместят Хан, тя нямаше да има възможност да ги проследи. През нощта районът изглеждаше още по-злокобен. Нямаше улично осветление, а мъждукащата светлина, която идваше от щаба и от бара на отсрещната страна на улицата, само загатваше сенките в тъмнината. Знаеше, че някакви хора я наблюдават от една ниша, където се бяха подслонили за през нощта. Когато настъпи времето за поредното редовно спиране на тока, което хвърли квартала в пълен мрак, тя опипом потърси телефона си в брезентовата чанта и се обади на Башкин. Беше сигурна, че той още се пипка с надежда около главния вход на „Байрон“. Башкин се съгласи да се срещнат пред една наскоро реставрирана католическа църква, която се намираше на около две пресечки от сегашното й място. Уговориха се да й премигне два пъти с фаровете на колата. Тя затвори и тъкмо се канеше да изключи телефона си, когато той завибрира в ръката й.