Крюгер Бей
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крюгер Бей». Краткое содержание книги:
— Продължавай! Какво направихте при вестта за мнимото самоубийство?
— Наредих да запалят факли от палмово лико. После се отправихме към мястото където лежеше мъртвецът.
— Наистина ли беше мъртъв? Ти убеди ли се със собствените си очи?
— Не, защото според нашата вяра при допира си с труп ние се омърсяваме. Ако мъртвецът беше от нашите хора, тогава щеше да е съвсем друго, но той бе чужденец, защо ни трябваше да си цапаме ръцете с него?
— Погребахте ли го?
— Да, колагасъ свърши това.
— Никой ли не му помагаше?
— Никой, именно заради омърсяването. А и той не ни помоли да му помогнем.
— Кога стана това?
— Вчера. Когато ви доведоха при мен като пленници колагасъ тъкмо тогава се появи. Той идваше от гроба. Все още не беше готов. Малко по-късно докато ви отвеждахме в шатрите ви той го довърши.
— Ти видя ли раната от куршума?
— Да. Смъртоносният метал бе проникнал в сърцето. Нима смяташ подобни подробности за толкова важни, че ме питаш за тях?
— За мен са изключително важни. Незабавно трябва да отида при гроба и те моля да дойдеш с мен!
Той прояви готовност и след като даде някои разпореждания за бивака, поехме към въпросното място. Крюгер Бей, Винету и Емъри ни придружаваха. Пътем попитах шейха за следното:
— От твоите предишни думи ми се стори, че не вярваш съвсем в това самоубийство, а?
— Наистина се съмнявам, защото ми се струва невъзможно Бащата на дванайсетте пръста да е бил толкова преситен от живота, че сам да си причини смъртта. А освен това колагасъ е такъв човек, от когото може да се очаква всичко. Той непрекъснато надзираваше чужденеца така, сякаш не му беше приятел ами пленник.
По време на този разговор изминахме по-голямата част от пролома и скоро шейхът ни показа мястото където беше гробът. Но той не представляваше изкопна яма, а само купчина камъни, с които е бил покрит трупът. Мелтън си беше улеснил работата. Натрупаните камънаци не бяха кой знае колко много и за броени минути ги отстранихме. И ето че пред нас се показа мъртвецът. Неговият вид направи онова впечатление, което и бях очаквал.
— Haevens! — извика Емъри. — Каква прилика!
— Уф! — възкликна Винету без да каже нито дума.
— Машаллах, какво чудо на Аллаха! — обади се Повелителя на войската. — Та това е човекът, когото ти взе с нас от Тунис!
— Значи намираш приликата им за голяма?
— Толкова голяма, че никога не бих го повярвал!
— И тъкмо тя е могла да гарантира успеха на плана, измислен от тези хора. Нека претърсим най-напред дрехите му!
Бях виждал вече не един и двама мъртъвци, ала този ми направи много особено впечатление и то не само да речем заради обстоятелствата, довели до смъртта му, а също и заради израза на лицето му. Той се усмихваше тъй блажено, сякаш някакъв щастлив сън стопляше душата му. Толкова малко приличаше на мъртвец, че се видях принуден да опипам трупа с ръце, за да се убедя, че в него няма никакъв живот.
В джобовете на дрехите му не открихме абсолютно нищо. Но при по-нататъшния оглед ми направи впечатление, че лявата му длан бе превързана.
— Какво е това? — попитах шейха. — Знаеш ли, защо носи тази превръзка?
— Рани го куршум. Докато обграждахме вашите ездачи те дадоха няколко изстрела и един куршум улучи чужденеца. Почти отнесе предната част на левия му палец, тъй че се наложи с нож да отстраним половина от този пръст.
— Аха! Трябва да го видя.
Развих превръзката, за която бе използвано парче от кърпа за глава и се убедих, че наистина липсваше върхът от палеца на мъртвеца. Тогава Винету също се приближи, разгледа раната и каза:
— Нека моят брат разголи гърдите му!
Така и направих. Да, револверният куршум беше проникнал точно в областта на сърцето. Беше свършил бърза и акуратна работа, понеже както раната, така и мястото около нея беше съвсем чисто, а и по дрехите му не се виждаха петна от кръв.
Винету сложи пръст там където беше навлязъл куршума, натисна мястото няколко пъти, а после каза:
— Ще ми разреши ли моят брат Шарли да потърся куршума и неговия път?
— Естествено! Ела!
Направих му място до трупа, той извади ножа си и започна тази тъжна работа, която макар да ме отблъскваше, сигурно иначе и самият аз щях да предприема. Мислех по същия начин като него. Както казваха, било самоубийство. То е могло да бъде извършено само с дясната ръка, понеже за мъртвеца е било невъзможно да стреля с ранената си лява ръка. Значи беше важно да се разбере в каква посока бе проникнал куршумът в тялото. От това щеше да се извади заключение дали изстрелът е бил даден с дясната ръка.