Стражите! Стражите!

— Може би е друг дракон — каза Керът. — Трябва да предупредим хората и…

— Не — разпалено отсече Сержант Колън, — защото, а/ те няма да ни повярват и, б/ сега вече си имаме крал. Т’ва си си негова работа, драконите.

— Точно така — съгласи се Ноби. — Той може наистина да се ядоса. Драконите май са, така де, кралски животни. Като сърните.

— Кара те да се радваш, че си простак човек — каза Колън.

— Прост човек — поправи го Ноби.

— Това не е много достойно гражданско поведение… — започна Керът. Прекъсна го Еръл.

Малкият дракон доприпка до средата на улицата, вдигнал високо къса опашка и с поглед, втренчен в облаците над него. Подмина стражата, без да им обърне ни най-малко внимание.

— Какво му е? — попита Ноби. Трополене иззад гърбовете им възвести каретата на Рамкин.

— Хора? — попита колебливо Ваймс, взирайки се през мъглата.

— Определено сме такива — каза Сержант Колън.

— Видяхте ли да минава оттук един дракон? Освен Еръл?

— Ами, ъъъ — рече сержантът, като гледаше към другите двама. — Един вид, сър. Може би. Вероятно.

— Тогава не стойте там като някакви мухльовци — каза Лейди Рамкин. — Качвайте се! Толкова място има вътре!

Наистина имаше. Когато са я построили, каретата най-вероятно е била атракцията на деня, цялата в плюш и позлата и окичена с пискюли. Времето, немарата и отпарянето на седалките, за да се облекчи честото й използване за транспортиране на дракони по изложби, си бяха казали думата, но от нея все още лъхаше на привилегии, стил и, разбира се, на дракони.

— Какво си мислите, че правите? — попита Колън, когато тя изтрополи нататък в мъглата.

— Махаме — отвърна Ноби, докато грациозно жестикулираше към кълбата наоколо.

— Това наистина е отвратително — размишляваше Сержант Колън. — Някои да се разхождат в такива карети, когато има хора, дето нямат покрив над главата си.

— Това е каретата на Лейди Рамкин — каза Ноби. — За нея няма проблем.

— Е, да, ами предците й, а? Не получаваш големи къщи и карети, без да си смукал потта на бедните поне малко.

— Просто те е яд, защото женичката ти си бродира корони по долните гащи.

— Това няма нищо общо — възмутено отвърна Сержант Колън. — Аз винаги много съм държал на правата на човека.

— И на джуджето — обади се Керът.

— Да, да — неуверено каза сержантът. — Но цялата тая работа с кралете и лордовете, това противоречи на основното човешко достойнство. Всички се раждаме равни. Гади ми се.

— Никога по-рано не съм те чувал да говориш така, Фредерик — каза Ноби.

— За теб съм Сержант Колън, Ноби.

— Съжалявам, Сержант.

Самата мъгла се оформяше в същинска Анкх-Морпоркска есенна супа от бамя.18

Ваймс се взря през нея, докато капчиците набиваха яко и го измокриха до кости.