Завесата (Последният случай на Поаро)
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #39
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ленко Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завесата (Последният случай на Поаро)». Краткое содержание книги:
Еркюл Поаро започва най-интересното си разследване, давайки си реално сметка че то ще бъде и последното за него.
Само той е в състояние да предотврати следващото убийство.
Ами, ако например каже, че е видял Франклин и Джудит? Тогава случаят със самоубийството може да се разгледа по нов, интересен начин! Вероятно ще се появят съмнения дали е било самоубийство…
Тогава, mon ami, реших, че каквото трябва да става, трябва да се направи незабавно. Погрижих се да го доведете същата вечер при мен…
Ще ви кажа точно какво се случи. Нортън несъмнено щеше да ми разкаже с удоволствие своята скалъпена история. Но не му дадох възможност. Казах му ясно и категорично всичко, което знаех за него.
Не отрече нищо. Не, mon ami, седеше на стола и се усмихваше самодоволно. Mais oui, няма по-точна дума за усмивката му, а именно самодоволна. Попита ме, какво смятам да направя, след като ми е хрумнала подобна забавна идея. Отговорих му, че възнамерявам да го убия.
«О — възкликна той, — разбирам. С кинжал или с отрова?»
Тъкмо се готвехме да си пийнем течен шоколад. Мосю Нортън обичаше сладките неща.
«Най-простото — отвърнах аз, — би било чаша с отрова.»
И му подадох чашата с шоколад, която току-що бях налял.
«В такъв случай — каза той — ще възразите ли, ако пия от вашата чаша, а не от моята?»
«Съвсем не» — отговорих аз. Всъщност беше ми все едно. Както вече споменах, аз също вземах приспивателни хапчета. Единствената разлика бе, че след като ги бях вземал продължително всяка вечер, хапчетата вече не ми действаха така силно и дозата, от която мосю Нортън щеше да заспи, нямаше да има никакъв ефект върху мен. Таблетките бяха вече в шоколада. И двамата пиехме едно и също. Количеството, което пое Нортън започна своевременно да му действа, докато изпитото от мене ми се отрази съвсем слабо, особено след като му противодействах с чаша стрихнинов тоник.
И ето че идва последната глава. Когато Нортън заспа, аз го сложих на инвалидната ми количка — съвсем лесно, тъй като тя има най-различни устройства — и я поставих на обичайното й място до прозореца, закрита зад завесите.
После Къртис ме сложи да си легна. Когато всичко утихна, вкарах Нортън в неговата стая. После не ми оставаше нищо друго, освен да се покажа пред очите на моя чудесен приятел Хейстингс.
Може би не сте разбрали, Хейстингс, но аз нося перука. Още по-малко бихте могли да знаете, че нося изкуствени мустаци. (Даже и Джордж не знае за тях!) Престорих се, че съм ги изгорил случайно малко, след като дойде Къртис и веднага поръчах на бръснаря ми да изработи точно копие.
Облякох халата на Нортън, разроших естествената си сива коса така, че да щръкне нагоре, излязох в коридора и почуках на вратата ви. Не след дълго, отворихте вратата и огледахте коридора със сънени очи. Видяхте Нортън да излиза от тоалетната и да куцука по коридора към стаята си. Чухте го да затваря вратата и да я заключва отвътре.
После нахлузих халата върху Нортън, положих го в леглото му и го застрелях с мъничкия пистолет, който купих в чужбина и пазех добре заключен. Само два пъти, когато (наоколо нямаше никой) бях го поставял върху нощното шкафче на Нортън така, че да направи впечатление, докато мнимият му притежател беше със сигурност някъде далече.
Излязох от стаята, след като пъхнах ключа в джоба на Нортън. Лично заключих вратата от външната страна с дубликата на ключа, който имах от известно време. Върнах количката обратно в моята стая.
И оттогава пиша настоящите пояснения.
Много съм уморен — а усилията, които ми костваше преместването, ме изтощиха още повече. Струва ми се, че няма да мине много време и…
Има едно-две неща, които искам да подчертая.
Престъпленията на Нортън бяха извършени съвършено.
Моето не е. И нямах намерение да бъде.
За мен най-лесно и най-добре щеше да бъде, ако бях го убил съвсем открито — да кажем, по случайност, с мъничкия ми пистолет. Щях да се престоря на разстроен и разкаян — ох, каква нещастна грешка. Щяха да кажат: «Изкуфелият му старец не е знаел, че пистолетът е бил зареден — ce pauvre vieux27.»
Но реших да не е така. Ще ви кажа защо.
Защото, Хейстингс, предпочетох да бъда «честен».
Mais oui, честен! Ще направя всичко, за което толкова често сте ме обвинявали, че не го правя. Ще играя честно с вас. Но ще ви накарам да се поизпотите. Играя по правилата. Имате чудесната възможност да разкриете истината.
В случай, че не ми вярвате, ще ви изброя всичките улики.
Ключовете.
Знаете, защото ви го казах, че Нортън пристигна тук след мене. Знаете, защото ви казаха, че съм си сменил стаята, след като пристигнах. Знаете, защото и това ви бе казано, че след като съм дошъл в Стайлс, ключът от стаята ми изчезна и си поръчах нов.
27
Ce pauvre vieux (фр.) — горкият стар човек. — Бел. пр.