Продадена принцеса
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Продадена принцеса». Краткое содержание книги:
Ривъс Макдъф е мъж с просто потекло, но с благородно сърце. Той приема съдбата си. Но разгневеният му тъст е готов по-скоро да убие младата му невеста, отколкото да приеме подобен брак…
Бягство в манастир спасява живота на младата принцеса, а момчето остава само с клетвата си един ден да я върне обратно…
— Най-добре ще е да го чуя от тебе, Ривъс?.
— Какво да чуеш? — напрегна се той.
Щеше да се разсмее, ако той не беше толкова мрачен.
— Онова, което се опитваш да скриеш. Както сам обичаш да казваш, в Елджиншър трудно се опазва тайна.
Той вдигна глава и заби очи в нея.
— Гиби е моя дъщеря.
Меридийн щеше да се изненада по-малко ако се бе провъзгласил за крал на Франция. Негова дъщеря! Копеле такова! Двайсет жени! Негодник!
Главата й гъмжеше от въпроси и тя му зададе този, който най-често я бе безпокоил.
— Голямо ли е семейството ти?
Той я погледна поразено.
— Мислиш си, че съм шокирана? — добави тя.
— Не вярвам да си толкова безразлична, Меридийн. Моля се да ме разбереш.
Тя изпъна гръб в справедлив гняв.
— Недей да се притесняваш, Ривъс Макдъф. Много добре те разбирам.
— Виж — той пристъпи от крак на крак и протегна ръце към нея. — Не трябва да виниш Гиби за моя…
Тя повдигна вежди.
— За твоя…?
Ривъс стисна челюсти.
— За моя живот, преди ти да дойдеш.
Говореше така, сякаш тя бе дошла тук по своя воля. Думата „отвличане“ много ловко бе изчезнала от речника му. А ако ставаше дума за спазването на клетви, думата „съпруга“ отдавна го бе напуснала.
— Щеше ли да ми кажеш за нея?
— Разбира се. Тя не се крие в някоя селска колиба, нито живее под чуждо име.
Не. Тя живееше с майка си — жената, която той обичаше.
— Баща ми имаше държанки и това постоянно причиняваше неприятности. Ще те помоля да не водиш майката на Гиби тук, докато Лесли не се върне с разрешението за разтрогване на брака ни.
Не бе очаквал от нея да поиска това и се забави в търсене на отговор. Най-сетне отвърна:
— Мери умря скоро след като Гиби се роди. Момичето е единствената радост на баба си и дядо си. — После добави печално: — А доста често и на мен. Обичам я много, Меридийн, така както ще обичам всичките ни деца.
Преди да успее да го разубеди относно намеренията му да има законни потомци, на вратата се появи Сим.
— Гиби е тук — рече прислужникът.
— Тогава я доведете — отвърна Ривъс.
Когато Сим си тръгна, Ривъс я попита:
— Ще бъдеш ли мила с нея, Меридийн?
Уязвимостта беше нещо ново за Ривъс Макдъф. За каква ли я мислеше? Разбира се, че нямаше намерение да наказва едно дете за греховете на баща му. Самата тя добре познаваше това отношение.
— Тя е добро момиче, весело и будно — продължи той.
— Весела и умна — замислено рече Меридийн. — Сигурно прилича на майка си.
Ривъс кимна с явно облекчение.
— Така е. Почакай тук.
Излезе в коридора и погледна към голямата зала. Когато видя дъщеря си лицето му светна от гордост и любов.
Гърлото на Меридийн се стегна от завист. Баща й никога не я бе поглеждал по този начин. Макар силно да искаше да го отрече, това беше още една причина да обича Ривъс Макдъф.
Миг по-късно пред вратата се появи крехко момиче. Главата й едва достигаше до лакътя му. Русата й коса беше късо подстригана, нослето й беше чипо, а лицето обсипано с лунички. Меридийн потърси някакво сходство между бащата и дъщерята и откри няколко прилики. Русите вежди на Гиби се извиваха в същата елегантна дъга като тези на баща й. Нерешителното й изражение напомняше за усмивката на босоногото момче, което някога се бе изправило пред краля на Англия.
Ривъс коленичи до дъщеря си.
— Сърдиш ли ми се? — попита тя с нежно гласче.
— Не. Много се гордея с теб, моя Гиби.
— Добре, ще се опитам да направя всичко по силите си.
— Както винаги.
Едно щастливо момиче, помисли си Меридийн и се закле да му даде обичта, която навремето й бе отказана.
Ривъс стана, сложи ръка върху рамото на Гиби и я въведе в стаята.
— Меридийн, това е моята дъщеря и твоята нова прислужница Гуендулин Мери Маргарет.
Момичето нацупи недоволно личице.
— Предпочиташ да те наричат Гиби? — усмихна се Меридийн.
— Да, милейди.
— Защо те наричат така?
— Като малка често имах хрема и не можех да казвам името си. Нали е вярно, татко?
— Така е.
Тя извъртя хитро очи.
— Той е кротък като агънце, нали знаете.
Меридийн се опита да задържи погледа на Гиби. Не успя и когато миг по-късно погледна към Ривъс, той й се усмихна разбиращо. Меридийн не се сдържа.
— Всички мъже са агънца, когато пожелаят. Но сега ме интересуваш ти, Гиби. На колко си години?
— На десет.
Меридийн върна поглед към Ривъс. Значи той е бил приблизително на петнайсет години, когато е станал баща на това момиче.
Ръката му обгърна покровително раменете на Гиби. Момичето вдигна поглед към него. Баща й и намигна и тя смутено извърна очи към стената.