Светлините на Агни Йога
- Автор: Абрамов Борис Николаевич
- Серия: Грани Агни Йоги #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлините на Агни Йога». Краткое содержание книги:
218. (15 септември). Отношението към Учителя на Светлината представлява показател за вътрешното състояние на съзнанието. Колкото по висок е подемът, толкова по-близо е Учителят, но и обратно. Този критерии е безпогрешен. Трябва до се помни, че дори временната забрава на Учителя не е без последствия. Защото това означава откъсване от Висшето. Формулата „АЗ съм с вас винаги“ изисква вървящият с Владиката да бъде с него постоянно и в чувствата и в мислите си и това явление е двустранно. Неприетият лъч увисва безсилно в пространствмото. И мисълта, изпратена към Владиката, не го достига, ако си се отвърнал от Него Трябва да се пази много сребърния мост на връзката. Някои смятат, че всичко им е позволено, че представляват основите на Учението, че е допустимо да са небрежни, но не искат да помислят за това, че причините са неотделими от следствието и че проявите на Светлината се подчиняват на закона. И ако той се нарушава, кой би могъл да спре колелото на на действието на закона. Ако вие сте с Мен и Аз съм с вас. Близоста е взаимна и Общуването също. Много слаби глави са се препънали небрежността. Указвам съзнанието за Моята близост да се пренесе през всички изпитания на живота. Това означава — да се устои в Мен. Много ще бъдат условията, отвличащи силно от Мен. Те трябва да бъдат преодолени в своето съзнание. Предполагат, че борбата се води с външните обстоятелства, но това не е вярно. Борбата става вътре и трябва да се преодоляват не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, защото преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е и тайната на „непротивенето“, все още не разбрано изобщо от хората. Смятат, че непротивенето означава да се отпуснат безгрижно ръцете и доброволно подчиняване на обстоятелствата, доката правилно разбрано то означава да се напрегнат всички сили на изправилия се срещу външната тъма дух и да се победи тъмата вътре. Формулата „Аз победих света“ показва тази блестяща победа, когато победителят може и да не си мръдне пръста в своя защита и все пак да бъде пълен победител. Тази победа може да се изрази с пълно мълчание и външна неподвижност. За тишината на мълчанието е казано достатъчно ясно. Мълчание на мощта и мълчание на безсилието — за това също може да се помисли и да се държи здраво в главата мисълта за това, че когато сме заедно сме непобедими от тъмата. Защото се времето е такова, че само Светлината и тъмата си оспорват венеца на победителя. И този, който разбира, че в тази борба пътят към победата преминава през преодоляването на себе си, а не на външните условия, той, само той може да постигне победата. Борбата с външните условия е подобна на борбата с вятърните мелници, тъй като е лишена от смисъл. Когато е направено всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всичките сили на духа към достигането на вътрешната победа. Повтарям7 „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, а душата си погуби“, погасявайки огньовете на духа и помръквайки духом. По-мъдро е да е обратното, тъй като нищо външно не ни принадлежи, и никакви победи над външното няма да ускорят растежа на духа, ако победата е за сметка на угасването на силите на Светлината в себе си.
219. (16 септември). Ще направя Лъчът да блести неограничено над сърцето, вместило Моя Лик. Тайната на могъществото на Лика може да бъде разбрана от малцина. Ликът служи като свързващо звено между триизмерния и Висшия свят. През него преминават вибрациите Светлина. Ликът е като слънцето, когато озарява чистото поле на съзнанието. Но натрупаните образи на мислите, като облаци, закриващи слънцето, могат да закрият Лика и да затъмнят неговия цвят. От тук е и грижата за това поне в минутите на Общуването полето на съзнанието да бъде свободно. Понякога може да се наблюдава как пропълзяват бродещите мисли и като гъста лепкава маса замърсяват екрана на съзнанието, пречейки на възприятията отгоре. Мисълта се подчинява на волята, ако последната знае за ненарушимостта на заповедта на цялото съзнание. Можем само да се учудваме какви нищожни мисли се предпочитат понякога пред мислите на Светлината. Сивите, лепкави мисли отнемат Светлината и потопяват в мрак. Затова преди да се мисли за власт над себе си или над света, или над сферата на стихиите, трябва да се утвърди необратимо властта на духа над мислите. Ключът се съдържа в мисълта, която е подчинена на волята. Или мисълта властва над човека, или неговата воля над нея. Човекът, не притежаващ власт над мислите си, е роб. Да се отдаваш във властта на случайно браздящите сферата на съзнанието мисли ще бъде едно от условията, представляващи голяма пречка на възхода. Опитите за налагане на волята върху определен ред мисли могат да се провеждат систематично и научно, като се отбелязва тяхното въздействие на съзнанието. Бодрите, силни, радостни, уверени, спокойни мисли ще предизвикат в цялото същество на човека и съответната реакция. Мисълта властва, заставяйки клетките на тялото и жлезите да функционират в съзвучие с нейната тоналност. Нека бъде тъмно и унило наоколо и хората мрачни, но ако мисълта блести от светлина, то и наоколо ще стане по-светло. Да се носи светлината на мисълта в плътните сфери ще бъде достижение на Архата. Носейки Светлина, той не зависи от обкръжаващата тъмнина, защото Светлината е в него. Колкото и да бъде мрачно наоколо и сиво, светилникът на съзнанието може да бъде запален от сияйната мисъл. И мрачините на духа ще се прогонят от светлите мисли. И ако в тъмнината са страх и скърцане със зъби, то само светлината на сияйната мисъл може да прогони тази тъмнина. Светлата мисъл е над и по-силна от всичките рожби на тъмата. Светлината побеждава. Светлината е победителят. Но трябва да се разбере, че за да се освети тъмната стая трябва да се завърти ключът на електричеството. Така и вътрешният свят може мигновенно да се освети от една мисъл, ако ако е намерен правилният ключ към нея и е задвижен правилно. Океанът от светли мисли е в разпореждане у човека и достъпът към тях е отворен. Ако съзнанието начовека е толкова отворено за мислите на мрака, не по-малко е отворено то и за мислите на Светлината, като контрольорът на входа е самият човек. Ако мисълта на мрака е влязла и ако не бъде прогонена, тя няма да излезе докато не изчерпи върху човека, който я е допуснал, своята енергия. Ако е влязла мисъл от светлината, тя ще озари всичко вътре и ще влее нови сили, живот и здраве. Изглежда просто — да се допуска само светлина, но хората мислят по друг начин. Мислите на светлината са огнища на зараждане на витамини. Те представляват залог за здраве и в света е светло от тях. Със своята светлина Архатът носи спасение на света. Новото деление на човечеството по светлосянката ще постави всеки човек на определено стъпало от стълбата на еволюцията.