Преждата на покварата
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преждата на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Те се врязаха в групата, преди пътешествениците да могат да реагират. Кайку се хвърли настрани и опашката на единия демон профуча на сантиметри от главата й. Младата жена се подхлъзна на туфа дълги, подобни на мъртвешки ръце треви и падна с цял ръст в лигавата тиня. Демонът светкавично се изправи на четири крака, вдигайки във въздуха предния си чифт крайници, досущ като богомолка, пронизвайки я със зловещия си взор. В същия миг изтрещя пушка и куршумът проблесна по бронята на създанието. То отстъпи назад, а Кайку усети ръката на Юги, който я изправи на крака.
Девойката надигна глава тъкмо навреме, за да забележи другия рику-шай иззад рамото на спасителя й. И това същество бе застанало в позата на богомолка, и докато Кайку го наблюдаваше ужасена, то внезапно нанесе такъв светкавичен удар на Тсата с единия си преден крак, че ако беше мигнала, девойката нямаше да го забележи. Ткиуратецът полетя назад и се строполи върху тинестата могилка. В следващия миг чудовището вече гледаше към тях.
— Юги! Зад нас! — извика Кайку, ала беше твърде късно. Дългата опашка на демона се стовари върху ребрата на мъжа и той рухна върху нея, а мускулите му внезапно се отпуснаха. Младата жена го улови инстинктивно и в този момент чу друг изстрел. Тя положи тялото на Юги върху брода, по който вървяха, и погледна нагоре. Демонът, който го беше ударил, се гърчеше в агония от раната в шията си, където куршумът на номору бе пробил бронята му.
Първият рику-шай обаче отново надвисваше над тях; вдигнал високо предните си крайници и разтворил грозната си паст, осеяна с дълги изпочупени зъби, от чийто горен ред се проточваше жълтеникава слюнка. От гърлото му се разнесе зловещо пращене.
Девойката разполагаше само с една секунда, за да действа, ала тя й бе напълно достатъчна. С отчаяни усилия на волята тя мобилизира своята кана и изведнъж яркият свят на Чаросплетието избухна около нея, докато енергията й се концентрираше в тънък лъч. Той прониза защитите на демона, подобно на игла, минаваща през плат; младата жена бе хвърлила цялата си сила в този удар, разголвайки отбраната си. Рику-шаят не се оказа достатъчно бърз, за да отговори с ефективна контраатака и Кайку се заби дълбоко в сърцевината му, раздирайки го на късове.
Взривната вълна опърли изцапаното й с кал лице. Някъде далеч зад нея се чуваха ругатните на Номору, докато разузнавачката изпращаше куршум след куршум в бронираното му тяло. При всеки изстрел чудовището се сгърчваше от болка, ала след това отново се впускаше в атака; амунициите на кокалестата жена обаче не бяха безкрайни.
Кайку се обърна към демона и изкрещя. Чудовището завъртя грозната си муцуна и видя как девойката върви с уверени стъпки към него, лицето й е мрачно, а очите — пламнали в алено. От гърлото на създанието се откъсна добре познатото пращене и то внезапно побягна, потъвайки в призрачната мъгла.
Номору натисна спусъка за един прощален изстрел, ала той само изщрака тихо. Барутът й бе свършил. Тя хвърли безизразен поглед към спътницата си, след което коленичи до Тсата и го завъртя.
— Заеми се с другия — нареди на Кайку.
Девойката се подчини. Атмосферата постепенно се разведряваше, а мъглата започна да се топи. Демоните бяха изчезнали, ала тя се чувстваше ужасно изморена, а тялото й трепереше от напрежението и внезапния отлив на адреналин.
Юги лежеше по корем, а ризата му бе разкъсана там, където чудовището го бе ударило с опашката си. Кайку коленичи до него със свито сърце, свали раницата му, после го завъртя и го разтърси за раменете. Когато това не доведе до никакъв ефект, тя го разтърси отново. Главата на мъжа висеше отпусната надолу.
Недоумението й започна да прераства в тревога. Та той не беше ранен сериозно! Какво му ставаше? Младата жена не разбираше нищо от билкарство или лечение; нямаше никаква представа какво да направи. Пелената на изтощението се оказа недостатъчна, за да скрие ужаса, който се надигна в нея. Юги беше неин приятел. Защо не се събуждаше?
„Омеча, безмълвни жътварю, не взе ли вече достатъчно от мен?“ — помоли се горестно тя. — „Остави го да живее!“
— Отрова — каза един глас зад рамото й. Кайку се обърна и видя Тсата, който се беше привел до нея. Лицето му бе окървавено от дълбока рана, а дясното му око бе затворено. Когато говореше, ожулените му устни издаваха мляскащ звук.
— Отрова ли? — попита младата жена.
— Демонска отрова — обади се Номору. — Рику-шаите имат шипове в опашките си.
Кайку се загледа в лицето на легналия мъж, което постепенно придобиваше тъмнопурпурен цвят.
— Можеш ли да му помогнеш? — попита боязливо тя, обръщайки се към Тсата.