Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
— Чувствам как дърпаш юздите — прошепна тя.
— Вярваш ли ми, че няма да те отвлека?
Ариана спря да диша. Сетне въздъхна, кимна и започна да маже балсама.
— Благодаря — рече Саймън.
— За балсама ли?
— За това, че ми вярваш. — Той се усмихна леко. — Макар че оценявам и балсама. Колкото и добре да е направена, желязната броня винаги жули.
В началото внимателно, а сетне все по-уверено Ариана втриваше балсама в голите гърди на Саймън. Щом преодоля непознатото усещане за подобна интимност, тя откри, че е доста приятно да го докосва. Беше дори интригуващо.
И приятно.
Докато втриваше още балсам, Ариана осъзна, че да докосва Саймън бе много повече от приятно. Това я караше да тръпне от удоволствие.
— Толкова си топъл — прошепна тя.
— Когато ме докосваш, изгарям.
Само един поглед към притворените очи на Саймън каза на Ариана, че говори истината. Още един странен трепет се разнесе из тялото й. Пръстите й се свиха непредпазливо, като притиснаха ноктите в мускулестата плът, която правеше гърдите на Саймън толкова различни от нейните.
Той пое шумно дъх.
Тя отдръпна ръцете си.
— Извинявай — рече бързо Ариана. — Не исках да те нараня.
— Тогава го направи пак, славейче.
— Кое?
— Изследвай ме с тези сладки лапи.
— Не те ли боли?
— Само когато спреш.
Ариана колебливо положи ръце върху гърдите на Саймън.
— Давай — прошепна той до челото й. — Изпробвай и мен, и себе си.
Пръстите се свиха. Ноктите леко одраскаха кожата. Пулсът на Саймън се учести и през него премина чувствена тръпка, която обтегна слабините му.
— Сигурен ли си, че ти харесва? — попита Ариана със съмнение.
— Да. Някой ден ще ти покажа колко много ще хареса и на теб.
Дрезгавината в гласа на Саймън заинтригува Ариана.
— Някой ден ли? — прошепна тя.
— Когато вече няма да се отдръпваш с отвращение, като те докосвам.
— Ти не ме отвращаваш — каза Ариана.
— Само в сънищата ми — отвърна Саймън под носа си.
— Какво?
— Ако не те отвращавам, ще ме целунеш ли, докато ме докосваш?
— Как? Така ли?
Топлината на Арианината уста, а сетне и на езика й по рамото на Саймън извикаха едно дълго проклятие от него. Ариана бързо се изправи.
— Не е ли това, което искаш? — попита тя.
— Точно това искам и то е повече, отколкото очаквах — рече дрезгаво той.
— О, искаш ли още една?
— И още, и още, и… — Саймън не можеше да се спре. — Да, моля те, още една целувка от топлите ти устни.
С въздишка, която Саймън усети по гърдите си, Ариана наведе глава и го загали още веднъж с устни. Докато ръцете й втриваха целебния балсам в кожата му и приятно се заплитаха в космите, покриващи гърдите му, устните й го изследваха все по-нетърпеливо.
Ариана реши, че брадата му е създадена за дърпане и гризане, както и меката част на ушите му. Без да разбира защо, тя леко захапа края на ухото му. Чувственият смях, последвал ласката й, както и фактът, че Саймън по никакъв начин не я насилваше, направиха Ариана по-уверена в търсенията си. Много скоро тя откри, че прокарва влажен език по ухото на Саймън, като проследява извивките надолу и навътре, докато не може да достигне по-навътре.
Езикът на Ариана се опитваше да проникне навътре няколко пъти, като зъбите й леко хапеха през цялото време. Тя се наслаждаваше на чувствените тръпки в собствената си плът. Докато го галеше с устни, пръстите й се върнаха към малките мъжки зърна, които бе усетила да се втвърдяват, когато погали за пръв път космите по гърдите му. Като засмука леко врата му, Ариана задърпа зърната му.
— Кой те научи? — изпъшка Саймън, когато не можеше повече да издържи.
Ариана вдигна глава с нежелание.
— На какво да ме е научил? — промърмори тя.
— На това.
Саймън повдигна настрани косата на Ариана. Със зъби и език той погали ухото й, докато тя потрепери и непредпазливо заби нокти в кожата му. Той нежно помилва върховете на нейните гърди. Зърната й толкова бързо се превърнаха в кадифени пъпки, че тялото на Саймън се вцепени.
Ариана извика тихо и покри ръцете му със своите. Саймън замръзна в очакване тя да се отдръпне. Вместо това тя леко се поклати, като се притисна към ръцете му в чувствен унес.
— Кой те научи? — повтори Саймън в ухото й.
Сетне отново заработи с езика си. Усещането, което се разля из Ариана, правеше невъзможно мисленето, камо ли говоренето.
— Сънувах… то беше… някой ми го правеше — прошепна тя.
— Отврати ли те в съня ти? — попита Саймън.
— О, Боже, не!
— А сега?
Саймън улови твърдите кадифени пъпки на гърдите й и с любов ги разтърка между пръстите си.