Клада от страсти
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клада от страсти». Краткое содержание книги:
Ала когато става ясно, че Огнения убиец е набелязал Рейна за следващата си жертва, нещата се променят. Тя трябва да се довери на Зак, за да не попадне в ръцете на психопата. Но ще може ли да устои на страстта?
Великолепно написан роман с умело преплетени паранормален съспенс и огнени страсти.
— Да. Но е нов в града. Бъртън Росър. Може би го помниш. Работел е на рецепцията на пансиона, където ти беше отседнала.
— Мили боже! Като се замисля колко пъти съм минала край него… — Тя млъкна. — Как го е разкрил Лангдън?
— Открил снимки на жертвите в лаптопа на Росър. Освен това в стаята му намерили съвсем същия колан като оня, с който било завързано момичето в мазето на леля ти. Сега ще пуснат ДНК анализ на пробите от косми, намерени в къщата на леля ти. Резултатите би трябвало да излязат скоро.
— Как са заподозрели Росър?
— Веднага са го надушили. Лангдън бездруго го държал под око, защото знаел, че Росър е лежал в затвора за изнасилване и грабеж. Когато започнал да му задава въпроси, Росър се опитал да избяга.
41.
Устните на Пандора се движеха, но Рейна не чуваше какво казва тя. Наведе се над малката маса и измъкна едната тапа от ухото си.
— Какво каза? — опита се да надвика гърмящата музика, която идваше от сцената.
— Попитах защо Зак те остави с мен тази вечер?
— Обясних ти, той се занимава с разследвания. Тази вечер има работа. Не можеше да ме вземе със себе си. А не искаше да оставам сама в апартамента си.
Двете седяха в едно от черните винилови сепарета на „Кафе Ноар“. Пандора пиеше еспресо. Рейна си беше поръчала билков чай. Заведението неслучайно носеше това име. Сцената, стените и дори таванът бяха покрити с черни драперии. Странни неонови инсталации светеха в оттенъци на зеленото, лилавото и червеното, създавайки призрачен ефект. Беше един и половина през нощта и заведението беше претъпкано. Рейна си даваше сметка, че е най-възрастният човек в клуба. Дори телохранителят на входа беше по-млад от нея.
Освен това беше сигурна, че никой, освен нея няма тапи в ушите. Тези млади хора след време щяха да съжаляват, че не са пазили слуха си, мислеше Рейна със самочувствието на възрастен и разумен човек. От друга страна, тълпата явно си прекарваше добре, поне доколкото почитателите на готическия стил бяха склонни да демонстрират, че се забавляват.
Също като клиентите на „Вратата към алеята“, и тук повечето хора бяха облечени в черно. Разликата беше в това, че вместо обичайните дрехи, с които човек би отишъл на клуб, клиентите на „Кафе Ноар“ носеха черни кожени дрехи и стоманени бижута. Виждаха се и най-различни сложни татуировки. Почти всички бяха с коси, боядисани в гарвановочерно или платинено бяло, макар тук-там да се виждаше и по някоя електриковосиня глава.
От тонколоните гърмеше хевиметъл. Музикантите на сцената бяха облечени по същия начин като публиката. Вокалистът им беше с разкопчано кожено елече на голо, така че да се виждат татуираните змии и дракони по ръцете и гърдите му.
Рейна, облечена в обичайния си черен панталон и пуловер, си мислеше, че изглежда доста семпло на фона на колоритното множество. Затова пък Пандора беше произведение на готическото изкуство с дългата си развята роба, която би се харесала на всяка вампирска кралица. Роклята имаше цепка до средата на бедрото, така че да се виждат черните мрежести чорапи и убийствено високите обувки с платформи. Високата яка очертаваше мъртвешки бялото лице и драматичния грим.
Пандора повдигна тънките си черни вежди и доближи устни до ухото на Рейна.
— Радвам се, че са заловили онзи маниак в Шелбивил.
— Аз се радвам двойно повече.
— В много случаи серийните убийци остават на свобода в продължение на години. И този нямаше да го заловят, ако не беше твоята информация. Все още твърдя, че трябва да получиш признание за това, което правиш.
— О, не. Благодаря.
— Гордън и Андрю направо ще превъртят, когато се върнат и разберат какво е станало.
— На мен го разправяй. Вече обмислям каква версия да им представя.
— Знаеш ли — каза Пандора, — по-рано си мислех, че е готино да работя за екстрасенс, който помага на полицията да залавя убийците. Никога не съм се замисляла колко опасно може да бъде това хоби.
— Нито пък аз — призна Рейна.
42.
„Сейнт Деймиънс“ бе оборудвана с модерна система за сигурност, но основната грижа на охраната явно бе да не допуска пациентите да се измъкват без разрешение. Зак бързо откри, че са обърнали далеч по-малко внимание на предотвратяването на непозволен достъп в болницата. С помощта на една специална играчка от „Джоунс и Джоунс“ той изключи алармената система и се вмъкна в сградата през един прозорец на сутерена.
Въпреки добрите новини от Шелбивил, Зак не се чувстваше достатъчно спокоен, за да остави Рейна сама, така че я прати заедно с Пандора в някакъв бар, където се събираха почитатели на готиката и където всички познаваха Пандора. Дали не прекаляваше с грижите? Възможно е, но какво от това.