История на Стария свят — Изтокът и Гърция

Всеки спартиат от ранно детство се подготвял да живее за държавата. Особена група старейшини преглеждала всяко новородено дете — момче и ако го намери здраво, детето се взема от семейството му и по-нататък вече държавата се разпорежда с него. Недъгави и слаби деца, все едно дали момчета или момичета, не се търпели: държавата ги изхвърляла, и те или загивали, или били прибирани от някой илот. До седемгодишната си възраст децата се намирали под надзора на майките си и на особени, избирани от държавата бавачки. След като навършвали седем години, момчетата вече се вземали от семействата им и ги давали в специални военноорганизирани групи под командата на някой млад спартиат; там ги учели на военен строй, гимнастика, музика и четене. Спели на постилки от тръстика, която сами си събирали по бреговете на Евротас, хранели се с проста храна, която сами си приготвяли. За тях постоянно се уреждали гимнастически и военни надпреварвания. За да развият у тях инициатива, за да ги направят хитри и сръчни, насърчавали ги към кражби, особено на неща за ядене. Обаче всеки хванат крадец бивал подлаган на наказание, главно бой, и то не затова, че е крал, а затова, че е допуснал да го хванат. Момичетата минавали почти също такъв курс на физическо възпитание и то заедно с момчетата. Целта е била да се подготвят здрави майки на бъдещите спартиати. След омъжването водели току-речи празен живот в домовете на мъжете си.

Ужасно било положението на илотите както в нравствено отношение, така и в социално. Те били пълни роби на спартиатите и под постоянно наблюдение. От време на време отделяли най-смелите и най-енергичните илоти и ги избивали. Между тях постоянно имало държавни полицейски агенти, избирани между внимателните и опитни млади спартиати, които неочаквано се появявали ту тук, ту там и премахвали неблагонадеждните илоти без всякакъв съд. Икономически обаче илотите не били поставени много зле, защото материалните им задължения към господарите им били строго определени и не тъй тежки. Те имали пълна възможност да подобряват стопанствата си и дори да отделят спестени суми. Още по-добре били периеките. Тъй като самите спартиати нямали право да се занимават с търговия и занаяти и дори не могли да продават земите си в неразделената на парцели територия, то цялата търговска и производствена страна на живота била в ръцете на периеките. Те разработвали богатите железни рудници в Лакония, изработвали оръжие за Спарта, земеделски сечива, покъщнина. В техни ръце била и цялата търговия. Впрочем, спартиатите се въздържали от външна търговия и се стараели да задоволяват нуждите си с местно производство, и то преди всичко затова, че се бояли да не би заедно с чуждоземните стоки да влязат в страната им и нови потребности и нови идеи. Тъй можем да си обясним защо в Спарта се задържали в употреба толкова дълго време железните монети като единствено признато разменно средство, които монети разбира се, не излизали извън пределите на страната. Спартиатите много строго следели за влезлите чужденци в държавата им и не се стеснявали да изпъждат извън границите си нежелателните за тях граждани на други градове. Всички тези мерки напълно изолирали Спарта от целия останал свят и я направили затворена в себе си, почти всецяло континентална държава със силна сухопътна армия, но без военна и търговска флота.