Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
— Ще отида аз. Знам точно къде е стаята й. Докато ме няма, пъхни пръстите си в гърлото му. Ще го облекчиш…
Тя излетя от стаята и по шляпането на босите й крака разбрах, че тича по стълбите нагоре. Хванах здраво Лео и се опитах да последвам съвета й; разбира се, той запротестира бясно срещу това посегателство. Докато се занимавах с него, Меги пристигна задъхана. В ръцете си носеше сол и горчица. Боже Всемогъщи, помислих си, тази жена винаги ли държи тези неща под ръка? В този момент обаче нямах никакво време за размишления; единственото чувство, което изпитвах, беше благодарност за помощта. Меги пое командването, двете с Дамарис й асистирахме и не след дълго състоянието на Лео — едновременно разгневен и отпаднал — започна да се подобрява.
— Как е могло да се случи такова нещо?
— Ял е не каквото трябва — отвърна бързо Меги и разчисти остатъците от своето лекарство. — До утре сутринта ще се оправи. Сега се нуждае от сън, точно както и вие, двете дамички. — С тези думи тя се заклати към вратата.
— Тук е опасно за котки. Трябваше да се досетя. Нали и моето котенце умря. — Гласът на Дамарис изтъня и заприлича на детски. — Опасно за всички нас. Но ние сме пленници и не можем да се измъкнем. С изключение на теб, Вини. Не биваше да се вслушваш в молбите ми. Взимай Лео и се махай оттук, преди да е станало много късно, преди да пуснеш корени на това място… като мен.
В този момент Меги се появи отново и изгледа строго момичето.
— Я стига глупости — извика тя. — Не се вълнувай толкова, малката ми. Сега трябва да си починеш, а твоята Меги ще седне до теб на леглото и ще прогони злото. — Тя ме погледна над главата на Дамарис. — Всичко е наред, мис. Аз ще се погрижа за нея. Не я слушайте какво говори, понякога си измисля какво ли не! — Тя изтласка Дамарис от стаята и спусна резетата на всички врати.
Умът на клетото дете е объркан, спомена Марина преди време. Помъчих се да отхвърля от себе си възникналите подозрения, но единствено възможната алтернатива ме изплаши още по-силно. Защото и Лео щеше за малко да умре.
Коледа наближаваше. Всички магазини в Бостън бяха украсени с клонки от ела и имел, навсякъде биеха коледните камбани. Състоянието на Лео се подобри и не след дълго той отново си стана същият. Дамарис отслабна още повече, но стана някак си по-жизнена. Марина изглеждаше доста объркана, а Рос се отдалечи от всички. Опитах се да отхвърля всякакви мисли от себе си и се вглъбих единствено в работата. Не предприемах нищо друго.
Както бе споменала Марина, запристигаха поканите за зимния сезон. Но не от най-важните хора. Не ни канеха нито на най-големите светски събирания в града, нито пък някой поиска от Дамарис да се присъедини към някой шивашки кръжец. Всезнаещият Уорън ми обясни веднъж, че девойките от най-добрите семейства в града се събират всяка година и шият дрехи с благотворителна цел. По този начин бостънските дами до края на живота си оставаха членове на съответния кръжец. Разбира се, не можех да си представя Марина или Дамарис в такова провинциално обкръжение, но все пак изключването им бе показателно.
Все пак ни поканиха на някои приеми, на чай, на музикални сбирки, както и на един предколеден бал. Разбира се, Марина дойде с нас като придружителка и се оказа извънредно подходяща за тази роля въпреки своята елегантност. Или пък именно поради нея. Дамарис отговори най-охотно на всички покани. Тя сякаш вече не искаше да избяга от страховете си и очевидно бе възприела фатализма за свое кредо — каквото има да става, ще стане. Тя разреши на Марина да я облече в разкошна коприна, но така и не успя да постигне онова очарование, което излъчваше във вечерта на своя дебют. Всички тези приеми не бяха тъй блестящи като нашия бал, но въпреки това танцувахме и се забавлявахме великолепно. Разбира се, Уорън не присъстваше, Рос Калхън — също.
— През този сезон пропилях предостатъчно време за такива неща — обяви той лаконично решението си на Марина. — За останалото ще се погрижиш ти. — По този начин вече не се налагаше да отблъсквам поканите му за танц, но кой знае защо не се почувствах облекчена, а по-скоро изоставена.
Марина и Дамарис тръгнаха по предколедни покупки и аз се присъединих към тях. Приготвих и за двете малки подаръци. Но спрях да работя по гоблена, изобразяващ двете сестри.
И ето, настъпи Бъдни вечер. Никой не ме бе подготвил за преживяването, което представляваше Коледата в Бостън. За моя голяма изненада всичко на този ден бе просто възхитително. Бостън, ще рече светското общество в града, организира на Бъдни вечер коледни песнопения и хората се посещават взаимно по домовете си. През целия мрачноват следобед Хопкинс раздаваше на Меги, Сара и цялата останала прислуга разпореждания, свързани с приготвянето на изискани, изобилни закуски. Отвсякъде се вадеха ликьорени чаши от тънък шлифован кристал и бутилки с портвайн и шери, а сладките и бисквитите за пунша се разпределяха по масите. По прозорците с отенък на лавандулов цвят окачиха венци в стил della Robbia, а под тях с настъпването на здрача пламнаха свещички. Хопкинс изглеждаше доволен и горд от свършеното.