Тайна звезда

— Грейс, аз те обичам. — Той видя как усмивката се оттече от лицето й, почувства как тялото й замръзна.

— Какво? Какво ми каза?

— Обичам те. — Да го каже означаваше сила, осъзна Сет. Истинска сила. — Влюбих се в теб, преди да съм те видял. Влюбих се в един образ, в един спомен, в едно желание. Не съм сигурен какво е това, какво са всичките тези неща. Не знам дали е било съдба, личен избор или късмет. Но беше толкова бързо, толкова силно, толкова дълбоко, че не исках да си позволя да повярвам и не исках да си позволя да ти се доверя. И те отхвърлих, защото ти си позволяваше и двете. Дойдох, за да ти го кажа. — Хвана ръцете й. — Грейс, аз те моля отново да повярваш в нас, отново да се довериш на нас. И да се омъжиш за мен.

— Ти… — Трябваше да направи крачка назад, трябваше да притисне ръка към сърцето си. — Ти искаш да се ожениш за мен?

— Моля те днес да се върнеш с мен. Знам, че е старомодно, ала искам да се запознаеш с моето семейство.

Сърцето й едва не се взриви от напрежението в гърдите.

— Искаш да се запозная със семейството ти…

— Искам те да се запознаят с жената, която обичам, с жената, с която искам да живея живота си. Живота, който чаках да започна… Чаках нея, за да започна.

— О… — Напрежението в гърдите й се оттече, изля се от нея, докато сърцето й заблестя в очите.

— Не плачи. — Изглежда, все пак щеше да се моли. — Грейс, моля те, недей. Не ми казвай, че много съм закъснял. — Той непохватно изтри сълзите й. — Не ми казвай, че съм разрушил всичко.

— Толкова те обичам. — Тя затвори пръсти около китките му и видя как чувствата преливат в очите му. — Бях толкова нещастна, докато те чаках. Бях толкова сигурна, че съм те изгубила. Отново. По някакъв начин.