Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Съпругът ми, изглежда, не се уплаши — обърна се Бетси към Кейпърс, който остана невъзмутим.
— Уплаши се и още как, ама не го показва.
— Той е бил във Виетнам, докато ти си се измъкнал.
— Точно така, мис Южна Каролина. И най-странното е, че въпреки това аз мога да го размажа, а той мен — не. Ако такива като мен бяха отишли във Виетнам, щяхме да спечелим войната. Помисли си за това следващия път, когато седнеш да правиш бисквитки със сирене или фаршировани яйца.
— Всички либерали са един дол дренки — заключи Бетси и като че се почувства неловко в центъра на вниманието ни. — Доколкото знам, жена ти е била активна феминистка.
— И двамата бяхме — отвърнах. — Сега подготвям и дъщеря си за същата кауза.
— И какво ще спечели от това?
— Просто няма да е боклук като тебе, Бетси — казах, — защото аз собственоръчно ще я хвърля от моста на река Купър, ако се окаже нещо подобно на теб или пък се омъжи за някой като Кейпърс Мидълтън.
Бетси Мидълтън се надигна с демонстративно достойнство и се обърна към съпруга си:
— Хайде да си тръгваме, Кейпърс. Може да пренощуваме у майка ти. Ще се обадя на прислужницата.
— Лека нощ, Бетси — казах и чух как собственият ми глас прозвуча подигравателно и жестоко. — Никога няма да забравя талантливото ти изпълнение в състезанието за мис Америка. Жонглираше с горящи факли. Почувствах се неудобно заради моя щат, който ти представляваше, и заради всяка жена в него.
Бетси си тръгна разплакана, а мен ме обзе потискаща мъка.
— Добре, Джак — каза Майк и поклати глава. — Чудесно се справи.
— Майк, обади се утре на Бетси и се извини от мое име. Кажи й, че съжалявам и че обикновено не съм такъв. Съпругът й е онзи, когото ненавиждам, а не нея.
Кейпърс Мидълтън не изглеждаше засегнат от моята атака срещу жена му. Очите му си останаха бистри и сини. В сумрака на вечерта той ми заприлича на истукан, излюпен от яйце някъде в зоната на полярния кръг.
— Ако ти беше постъпил така с жена, която обичам — казах му аз, — сега щеше да си събираш зъбите от пода.
— Преувеличаваш — каза Майк и застана между нас двамата. — И това винаги ти е пречило.
Кейпърс се покашля, сякаш се канеше да каже нещо, после ме погледна право в очите.
— Джак, аз имам нужда от твоята помощ. Освен това нашето приятелство винаги ми е липсвало.
— Изслушай го, Джак — намеси се Майк. — Моля те, изслушай го. Ако Кейпърс стане губернатор, после ще се кандидатира и за президент.
— И ако това стане, Бог ми е свидетел, аз пък ще кандидатствам за италианско поданство.
— Джак, бих искал да влезеш в екипа на предизборната ми кампания — продължи Кейпърс невъзмутимо.
— Това говедо, изглежда, не разбира какво му говоря. — Погледнах към Майк с недоумение. — Кейпърс, аз те мразя и освен това ти си републиканец. Аз мразя републиканците.
— Навремето и аз ги мразех — призна си Майк. — Но после забогатях.
— Нашите преустановени отношения са добре известни в този щат и това може да ми създаде известни проблеми по време на кампанията.
— Искрено се надявам наистина да ти създаде милион проблеми, които ти напълно заслужаваш — казах.
— Следващия месец щатският вестник ще пише обстойно за мен, а местната телевизия довършва документален филм, който проследява цялата ми кариера като политик в Южна Каролина.
— Филмът ще включва ли и случката в университета? — попитах.
— И филмът, и материалът във вестника — каза Кейпърс и в иначе равния му глас се прокрадна нотка на безпокойство. — Повечето от хората в Южна Каролина възприемат случката като акт на патриотизъм от моя страна. Лошото е, че има и други, които смятат, че съм предал най-близките си приятели. Това може да се превърне във въпрос за личните ми качества, от който демократите непременно ще се възползват.
— Кейпърс сподели с мен вижданията си за щата и ако бъде избран, несъмнено ще се превърне в най-напредничавия губернатор по тези земи.
— Престани, Майк! Ще се разплача от умиление.
— Онова, което се случи в колежа, никога нямаше да стане, ако не беше Виетнамската война — продължи Кейпърс. — Но аз защитих това, в което вярвах. Смятах, че страната ми е в беда.
— Аз наистина ще се разплача, като те слушам какви глупости дрънкаш.
— Бяха тежки времена — намеси се Майк. — Признай поне това, Джак. Тогава си хвърлих повиквателната, защото бях убеден, че така трябва да постъпя, а освен това не исках да ме стрелят в някаква страна, чието име дори не можех да произнеса правилно.