Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Няма нищо общо с това, което правя аз — възрази той. — Да го оставя да ме изпълни ли? Аз трябва да посегна и да задържа сайдин. Понякога, когато го правя, се оказва, че няма нищо, нищо, което мога да докосна, но ако не посегна за него, мога да си стоя така цяла вечност и нищо да не се случи. Да, изпълва ме, щом го прихвана, но да му се покоря? — Той прокара пръсти през косата си. — Егвийн, ако му се покоря — макар и за миг, — сайдин ще ме погълне. То е като река от разтопен метал, огнен океан, цялата светлина на слънцето, сбрана в едно петънце. Трябва да се боря, за да го накарам да направи това, което искам, да се боря, за да не бъда погълнат.
Той въздъхна.
— Но знам какво имаш предвид за живота, който те изпълва, макар и с покварата, която ми обръща стомаха. Цветовете стават по-резки, миризмите — по-ясни. Всичко става някак си по-истинско. Не ми се иска да го пусна, щом веднъж съм го уловил, въпреки че то се мъчи да ме погълне. Но останалото… Приеми фактите, Егвийн. За това нещо Кулата е права. Приеми го като истина, защото е така.
Тя поклати глава.
— Ще го приема едва след като се убедя напълно. — Не прозвуча никак сигурна, че го иска, съвсем не толкова сигурна, колкото преди малко. Това, което той им описа, звучеше като някакво изкривено полуотражение на онова, което правеше тя, и подобията само изтъкваха различията. Но все пак подобия имаше. И тя не мислеше да се предава. — Можеш ли да различаваш потоците? Въздух, Вода, Дух, Земя, Огън?
— Понякога — отвърна той замислено. — Обикновено — не. Просто взимам онова, което ми трябва, за да направя това, което искам. Някак си го напипвам в повечето случаи. Много е странно. Понякога се налага да направя нещо и го правя, но едва след това разбирам какво точно съм направил и как. Все едно че съм си спомнил нещо, което отдавна съм забравил. Но мога да си спомня как да го направя отново. В повечето случаи.
— Значи все пак си спомняш — настоя тя. — Как тогава подпали тези масички? — Искаше й се да го попита как ги беше накарал да затанцуват — струваше й се, че е доловила начина, с помощта на Въздух и Вода — но предпочете да започне с нещо по-просто: запалването на свещ и изгасянето й бяха неща, които можеше да направи и една новачка.
Лицето на Ранд се изкриви болезнено.
— Не знам. — Гласът му прозвуча объркано. — Когато ми потрябва огън, за светилник или за камина, просто го правя, но не знам как. Всъщност не ми се налага да мисля, за да правя неща с Огън.
Това звучеше почти основателно. Казваха, че от Петте сили Огън и Земя били най-силните при мъжете от Приказния век, докато Въздух и Вода — при жените; Духът бил поделян поравно. На Егвийн почти не й се налагаше да мисли, за да използва Въздух или Вода, особено щом се научеше да прави нещо. Но и тази мисъл не ги водеше доникъде.
— А знаеш ли как ги угаси? — попита Елейн. — Стори ми се, че се замисли преди да изгаснат.
— Виж, това го помня, защото не го бях правил досега. Взех топлината от масите и я пръснах по камъка на камината; толкова топлина една камина дори не би усетила.
Елейн ахна и размаха несъзнателно лявата си ръка, а Егвийн трепна. Спомняше си когато тази ръка цялата се бе покрила с мехури, защото щерката-наследница беше направила точно това, което им описа Ранд, и то само със светилника в стаята си. Шериам я беше заплашила, че ще остави мехурите й сами да зараснат — не го направи, но я заплаши. Едно от предупрежденията, които получаваха новачките, бе никога да не привличат топлина. Един пламък можеше да бъде потушен с помощта на Въздух или Вода, но да използваш Огън, за да потушиш топлина, означаваше бедствие. Не било въпрос на сила, беше им обяснила Шериам: от поетата веднъж топлина не можеш да се отървеш, дори и да си най-силната Айез Седай, стъпвала в Бялата кула. Всъщност по този начин някои жени се били самоизгаряли. Жени, лумнали в пламъци. Егвийн вдиша хрипливо.
— Какво има? — попита Ранд.
— Мисля, че току-що ми доказа разликата. — Тя въздъхна.
— Значи ли това, че искате да се откажете?
— Не! — Тя се постара да смекчи гласа си. Не му беше точно сърдита. Не беше сигурна и на кого точно е сърдита. — Може учителките ми да са били прави, но трябва да има начин. Само че засега не мога да го измисля.