Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)». Краткое содержание книги:
— Толкова по-добре — зарадва се майка му. — Ако сам се обърнеш с подобна молба към Сената, никой няма да те заподозре, че наистина ще рискуваш да отидеш при Никомед. Този път, освен Бургунд ще вземеш и Евтих.
— Евтих? — Синът й я погледна учудено. — Но той е твой слуга! Няма да се справиш без него. Пък и защо ми е?
— Ще се справя и без него. Той е от Витиния, сине. Ще обясниш, че робът ти, който е вече свободен човек, но все още работи за теб, има да наглежда някакви свои дела във Витиния, и ти като истински патрон ще заминеш да му помагаш.
Цезар прихна.
— Сула е съвършено прав! Трябвало е да се родиш мъж. Типичен римлянин! И си толкова находчива. Вместо да ги лъжа, че отивам в Гърция, а те да научат от клюките, че съм се отбил във Витиния, направо да им заявя, че заминавам за Никомидия. Вече съм установил за себе си, че лъжите рано или късно се разкриват. — Но изведнъж му мина друга мисъл. — Не мислиш ли, че Помпей беше доста нетактичен? Идеше ми да го ударя след онова, което каза на бедната леля Юлия! Какъв простак…
— При това не се вълнува как изглежда в очите на другите — съгласи се Аврелия.
— Радвам се, че имах случай да го опозная — каза Цезар. — Той ми доказа, че петното, което получих, може да е и за добро.
— Какво имаш предвид?
— Досега не се е намерил случай, когато Помпей да бъде поставен на мястото му. Той се смята за неуязвим, но има една малка подробност, която ще му докаже противното. Обстоятелствата така се наредиха около него, че той е придобил самочувствие, каквото никой друг не притежава. Каквото е поискал досега, било му е давано. Дори съпруга, каквато далеч не заслужава. Затова Помпей вече е свикнал да мисли, че цял живот ще бъде все така. Но, разбира се, греши. Един ден всичко ще се обърне срещу него. И той няма да понесе подобен урок. Докато аз поне си научих урока и ще бъда по-внимателен.
— Мислиш ли наистина, че Помпей не заслужава Муция?
— Нима ти не си това мнение? — учуди се Цезар.
— Не, не съм. Това, че е от знатно потекло, няма никакво значение. Вече е била омъжена за младия Марий, при това баща й съвсем съзнателно я е дал за снаха на едно абсолютно нищожество, каквото беше Гай Марий. Сула никога няма да забрави подобна подробност. И никога няма да я прости. Той е заслепил лековерния младеж с благородния произход на Муция, но е пропуснал да му обясни истинските причини да му предложи точно нея.
— Хитрец!
— Сула е лисица като всички червенокоси мъже от времето на Одисей!
— Тогава още по-добре, че заминавам.
— И няма да се върнеш, преди Сула да е слязъл от власт?
— Точно така. Той самият обещава да се оттегли. След като проведе следващите консулски избори — може би след единайсет месеца, ако удържи на обещанието изборите да се провеждат през лятото. Догодина консули ще бъдат Сервилий Вация и Апий Клавдий. Но кого има предвид за следващата година, не знам. Вероятно Катул.
— А Сула дали ще бъде в безопасност, ако слезе доброволно от власт?
— Напълно — каза Цезар.
4
От октомври 80 г. пр.Хр. до май 79 г.пр.Хр.
— Налага се да заминеш за Испания — каза Сула на Метел Пий. — Има опасност Квинт Серторий да овладее целия полуостров.
Метел Пий погледна началника си с известно недоверие и дори укор.
— Няма как! — опита се той да му възрази. — Той може да има п-приятели сред лузитаните и позициите му на запад от Бетис са силни, но т-т-ти разполагаш с добри управители и в двете испански провинции.
— Наистина ли са толкова добри? — изгледа го накриво диктаторът. — И да са били, вече не са! Току-що научих, че Серторий е насякъл на парчета Луций Фуфидий, след като глупакът се е хванал на въдицата му и е дал генерално сражение. Четири легиона! С четири легиона Фуфидий не е могъл да надвие седем хиляди нещастници, от които две трети дори не са били римляни!
— Т-т-той, разбира се, си доведе римляните миналата година от Мавритания — кимна Метел Пий. — Но нима останалите са били лузитани?
— Да, най-обикновени диваци, Прасчо! Диваци, които не струват и колкото гвоздеите на един римски ботуш! Но се оказва, че са достатъчно способни да победят Фуфидий.
— Пфу, лоша работа.
Кой знае защо, Сула много се зарадва на последната реплика на Метел Пий и неудържимо се засмя. Мина известно време, преди да се овладее и да си върне сериозното изражение.
— Виж, Прасчо, познавам добре Квинт Серторий. И ти го познаваш! Ако Карбон бе успял да го задържи в Италия, може би нямаше да спечеля битката при Колинската порта, може би изобщо нямаше да се стигне до нея. Серторий е, ако не друго, то поне равен на Гай Марий, а Испания му е позната. Когато миналата година Луск успя да го изтика от Испания, вече се радвах как този жалък изменник ще завърши като наемник на мавританския цар и повече няма да ни създава главоболия. Но не трябваше да го отписвам толкова бързо. Серторий най-напред превзе град Тингис за сметка на цар Аскал, след това уби нашия Пакциан и му наследи римските войници. Сега се е върнал обратно в Далечна Испания и се е заел да направи от лузитанските диваци легионери по римски образец. Най-добре ще е ти да поемеш управлението на Далечна Испания, при това още от Нова година, няма да чакаме до пролетта. — Сула взе някакъв свитък от масата и победоносно го размаха пред очите на Метел. — Ще разполагаш с осем легиона! Така ще ме отървеш от бремето да търся земя и за тях. А ако заминеш в края на декември, ще можеш да отплаваш директно за Гадес.