Мъглите на Авалон (Том 2)

Уриенс загледа Моргана. Тъмният цвят на роклята придаваше необичайно светъл тен на лицето й.

— Сестра ти е много красива жена, кралю. Мъжът, когото реши да приеме за съпруг, ще бъде щастливец.

Уриенс се върна на мястото си, а Артур каза замислено, докато наблюдаваше как Моргана си проправя път към тях:

— Отдавна трябваше да се омъжи — сигурно вече копнее за свой дом, където тя ще е господарка, вместо да бъде на разположение на друга жена. Пък и за по-младите мъже би била прекалено учена. Но Уриенс действително ще бъде щастлив, защото тя е очарователна, а и ще ръководи отлично домакинството му. Все пак… иска ми се да не беше толкова стар…

— Сигурно ще бъде по-щастлива със солиден и улегнал съпруг — отбеляза Гуенхвифар. — В края на краищата тя самата не е някакво романтично хлапе.

Моргана дойде и се поклони пред тях. Както винаги пред хора, лицето й беше напълно безстрастно. Усмихваше се учтиво и този път Гуенхвифар изпита дълбока благодарност за хладнокръвието й.

— Сестро — започна Артур. — Поискаха от мен ръката ти. След това, което се случи тази сутрин — той заговори по-тихо — мисля, че ще е разумно известно време да поживееш далеч от двора.

— Действително, ще се радвам да се махна оттук, братко.

— Ами тогава… — Артур се поколеба. — Дали би ти харесало да живееш в Северен Уелс? Чувал съм, че голяма част от земите там са пусти, но в Тинтагел не е по-оживено…

Гуенхвифар забеляза с удивление, че Моргана се изчерви като петнадесетгодишно момиче.

— Няма да се преструвам, че съм изненадана от предложението, братко.

Артур се позасмя.

— Виж го ти хитреца — пред мен не спомена, че е разговарял с теб.

Моргана отново се изчерви и започна да играе с края на плитката си. Гуенхвифар си помисли, че наистина никой не би могъл да й даде годините.

— Кажи му, че за мен ще е удоволствие да живея в Северен Уелс.

Артур каза меко:

— Не те ли безпокои разликата във възрастта?

Лицето й беше все така зачервено.

— Щом не безпокои него, не безпокои и мен.

— Да бъде тогава — Артур направи знак на Уриенс. Той се запъти, сияещ от щастие, към тях. — Сестра ми току-що каза, че ще й хареса да бъде кралица на Северен Уелс, приятелю. Не виждам причини да бавим сватбата — може да я отпразнуваме още идущата неделя. — Артур вдигна чашата си и се обърна към заобиколилото го множество. — Приятели, нека вдигнем чаши за сватбата на скъпата ми сестра, лейди Моргана, херцогиня на Корнуол, и моя добър приятел крал Уриенс от Северен Уелс!

Възгласите, виковете и възторжените приветствия се надигнаха като вълна — едва сега пиршеството заприлича на предишните весели чествания на Петдесетница. Моргана стоеше неподвижно, като издялана от камък.

„Но тя се съгласи, каза, че той вече й е направил предложение…“ Гуенхвифар не можеше да разбере. Изведнъж си спомни младия мъж, който ухажваше до преди малко Моргана. Но това беше синът на Уриенс — Аколон! Разбира се, това е било — мислела е за Аколон! Но възможно ли е да се е надявала да й предложи брак — та той бе доста по-млад от нея! Да, предполагала е, че ще я оженят за Аколон. Интересно, ще се възпротиви ли?