Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Ти провери ли я?

— Да. Добра е.

Бейба кимна.

— Две хилядарки за всички вас, човече. И вземи си купи някакъв хубав костюм с тия мангизи — той се разсмя. — Твоята изгора ще се зарадва, повече от сигурно е.

Смайлър обаче остана сериозен. Той внимателно обгърна с длан щръкналия си ранен пръст и заби поглед в него. Устните му се движеха, без да издават звук. Потта по лицето му започна да намалява.

— Докторът няма да ти отдели никакво време, да знаеш — Бейба се изправи на крака. — И друг път бъди по-разумен, ясно?

— Да — Смайлър вдигна поглед към него; после стана, без да поглежда към Даяна, сякаш Бейба беше сам на масата. — Ще се постарая — побутна стола и излезе от заведението.

Когато вратата се затвори след него, Даяна си го представи как пресича улицата.

— Не биваше да го измъчваш чак толкова — рече тя.

Бейба преглътна залъка си и отвърна:

— Нали ти казах, момиче, има много да учиш за тия хора. Чернилки като Смайлър разбират само от болка. Тъжен факт, вярно, но т’ва е истината. Понякога не чуват к’во им говориш, та трябва да им привлечеш вниманието. Не е лесно.

— Това значи ли, че трябваше да му счупиш пръста?

— Хм — Бейба се облегна назад в стола си и обърса дебелите си устни. — Ще ти разкажа една история, момиче, та да разбереш к’во имам предвид. Преди години горкият Смайлър нямаше постоянна работа. Един Господ знае к’ви мангизи си е докарвал, щото все не му стигаха, ама се оправяше някак. Докато един ден случаят го срещна с голяма клечка — един пуерториканец. Гаден кучи син е този тип, ама не е глупав и веднага му щраква, разбираш ли, как да включи нещастника Смайлър в бизнеса си. И прави предложение на Смайлър. Чудесно предложение, не може да се отрече, стига, както казвам, сигналната ти лампа да не свети мъждиво. А Смайлър отвръща на баровеца: „Я го духай!“ и мъжът си тръгва. Да, ама баровецът не го свърта, защото меракът му е да иде на север, в Ню Йорк и вижда, че в Смайлър има хляб. Пак настоява, но нашият не отстъпва. Пуерториканецът се вбесява и праща наемник да доведе Смайлър да си поговорят. Добре, ама Смайлър бил излязъл за стока и оня тъп епик17 стрелял по погрешка в мадамата му. Минава известно време, докато нещата се уталожат и след това Смайлър тръгва да се разправя с оня тип. Пълна глупост от негова страна. Ама както ти казах… — Бейба вдигна рамене. — „Виж какво, успокоява го баровецът, всички курви са еднакви. Ето избери си от тук която ти харесва.“ А Смайлър му отвръща: „Слушай, гаден епик, сега ще изпиташ на себе си как се изтръгват ръце от, ставите им.“ Смайлър, разбира се, не успял дори да помръдне, тъй като двамата спикове до него скочили и го озаптили. Тогава баровецът рекъл: „Знаеш ли какво ти е лошото, копеле? Че нямаш никакво чувство за хумор, ама никакво. Затуй сега ще поправим този недостатък. Ще ти направя една голяма услуга.“ Става, в ръката му проблясва нож, замахва и го забива в дясната половина на лицето на Смайлър. После мръсникът избърсва кръвта от острието в спортното яке на Смайлър и му казва: „Отсега нататък ще бъдеш вечно усмихнат и никой, дори и аз, няма да те обвинява в липса на чувство за хумор.“