Съдба
- Автор: Бэгшоу Луиза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдба». Краткое содержание книги:
Години по-късно, на бляскаво парти в Манхатън, красивата Кейт привлича вниманието на медийния магнат Маркъс Броудър. Не след дълго той й предлага брак. На пръв поглед Маркъс е олицетворение на мечтите й: властен, красив, изтънчен и безумно богат. Тайна сватбена церемония в луксозен хотел поставя началото на охолния им съвместен живот.
Но ежедневното пазаруване на скъпи дрехи и бижута, храненето в изискани ресторанти и посещението на салони за красота скоро отегчават Кейт до смърт. Младата жена осъзнава, че копнее за истинска любов и кариера, които да осмислят дните й.
Кейт се осмелява да поиска развод и предизвиква гнева на унизения Маркъс, който заплашва да я унищожи. Тя започва нов живот, но първо трябва да се пребори с миналото си. И да повярва в съдбата, която й е отредила необикновена роля.
— Откъде?
Кейт изправи рамене и се пресегна за чантата си „Прада“ — разкошен аксесоар от пепеляворозова кожа, която подхождаше перфектно на набраната й блуза от китайски креп и тесните сини дънки.
— От един инвеститор — отвърна тя и се опита да не обръща внимание на разлялата се по бузите й руменина. — Мисля, че познавам някого, който ще прояви интерес.
Силвия изгледа смущението, изписано по красивите страни на новата й шефка. Тя изстена:
— Нали не е Маркъс Броудър? Защото Емили го мразеше.
— Не е Маркъс Броудър. — Кейт стана; нямаше смисъл да отлага повече. — Друг е. Дейвид Ейбрамс.
— Майтапиш се. Да не би да го познаваш? Какъв е той?
— Кучи син — отвърна Кейт.
Дейвид Ейбрамс седеше в кухнята си и вдъхваше наситения аромат на кафето си с канела.
Не държеше прислуга. Щеше да е досадно някой готвач или иконом да се мотае наоколо сутрин. Габриела работеше при него шест дни в седмицата, докато той беше навън, тичаше или работеше. Той харесваше дома си в идеално състояние, с чисти подове, свежи цветя всеки ден, обичаше чаршафите „Портхолт“ да са изпрани и изгладени всеки път, щом използваше леглото. Но не искаше да вижда как се прави всичко това. Освен това изпитваше удоволствие сам да приготвя закуската си. Пускаше портокалите в сокоизтисквачката и си приготвяше ароматно кафе, оставяйки замайващата му миризма да се разнася из кухнята. Обикновено си препичаше геврече със стафиди и го намазваше с крема сирене. Щом като човек бягаше и вдигаше тежести, можеше да си яде каквото поиска.
Ейбрамс не виждаше причина да се отказва от каквито и да било удоволствия.
Той беше в добро настроение. Момичето от предишната вечер се бе представило великолепно. Айлин беше стриптийзьорка от Куинс с фантастични големи изкуствени гърди и весел характер. Тя всяко лято работеше почасово като сервитьорка в тенис клуба му в Хемптън, така че студеният чай беше придружен с допълнителни привилегии. Ейбрамс я бе обсипал с бижута и подаръци и тя беше невзискателна, дружелюбна и приятна партньорка в леглото.
Всички жени трябваше да са такива, нали? Не да са сложни. Заядливи. Да се преструват. Поне Айлин беше откровена относно желанията си. Тя харесваше тялото му, но искаше пари, подаръци, бижута. В замяна на това ставаше, използваше банята за гости, напръскваше се обилно с парфюма „Шанел“, който той оставяше на гостенките си, и се прибираше с лимузината му в собственото си жилище. Тя беше толкова незаинтересована да имат връзка, колкото и той. Може и да си имаше някой приятел. Ейбрамс предпочиташе да не я пита, като така спестяваше неудобството и на двама им.
С нея нямаше проблеми. Тя не искаше да се омъжи за него, не искаше да спорят непрекъснато. Той се замисли за Кейт Фокс, след което сложи захар в кафето си, разбърка го и отпи. Опита се да пропъди обзелите го мисли за нея. Имаше и други възможности за придобиване на издания. „Лъки“ не беше единствената.
Кафето беше силно, хубаво. Той му се наслади, пропусна закуската. Бързаше да отиде в офиса. Беше време да действа. Чувстваше едва ли не благодарност към Кейт; тя го бе накарала да осъзнае, че тъпче на едно място.
Дейвид Ейбрамс никога не искаше да му е удобно. Като дете бе дал големи обещания пред себе си и възнамеряваше да ги спази всичките.
Телефонът му върху мраморния плот изжужа. Той го погледна разсеяно. Ново съобщение от непознат номер.
„Господин Ейбрамс, бих искала да ми назначите час за среща. За предпочитане още днес. Да обсъдим инвестирането ви в списание «Лъки».“