Стръв
- Автор: Сомоса Хосе Карлос
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Галовски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Стръв». Краткое содержание книги:
Дженс, изглежда, много се забавляваше от този разговор, който повече приличаше на изпит. Поставих ръцете си на гърба като послушна ученичка.
— Грешката в твоята молба се състои в начина, по който я формулираш — отбеляза. — Всеки психар е необятна вселена от хаотични псиноми, а палитрата на Воайора очевидно е сред най-пъстрите и в същото време най-перфидните. Геният на удоволствието. Хедонист като Фалстаф. Иска ти се да го разнищиш за пет минути, но това е невъзможно. Бих желал да ти обясня Микеланджело или Бетовен за пет минути, ала това също е невъзможно. — И неочаквано тонът му се вледени и очите му се впериха в мен. — Дойде при мен облечена с тия дрехи, защото прекрасно знаеш, че те се харесват на филията Аура. После си слагаш ръцете отзад и ми говориш глупотевини, цяло представление, белким дъртият професор ти предложи своите знания. Хайде, Диана… Преди малко на откачената с пушката й представи един шедьовър. Не ми пробутвай сега тоя любителски театър. Обижда ме този път твоята вулгарност.
Дори и не мигнах. Дженс беше достатъчно коварен, но аз бях подготвена.
— Вие говорите за договор — казах. — Това означава, че има какво да предложите.
— Просто няколко прости заключения. Ако все още някой се интересува от подобни работи.
— Наистина съжалявам, че не мога да ви помогна по-лесно да преглътнете оттеглянето си.
Дженс отговори на огъня, както обикновено. С контраатака.
— Искаш да отървеш сестра си и чрез желанието си да я закриляш, както ти обясних, я правиш още по-апетитен залък за чудовището… — Разклати весело глава. — Профайлърите установиха, че тя е идеалната жертва в тая постановка…
Последното изречение ме накара да реагирам. Дженс се държеше като садистичен адвокат на дявола и защитаваше точно обратното становище на онова, което смятах за правилно. И бях уверена, че съм в състояние да го докажа.
— Не е ли малко прекалено идеална? — отвърнах.
— Моля?
— Вие ме учехте на това, което се нарича удоволствие от контакта: пълното удовлетворяване на желанието води до неговото изчерпване.
— Поясни се. — Наблюдаваше ме с любопитство.
— Възможно е Вера да е онова, което той желае, но ако нещата приключват единствено с това, тя не би била способна да го елиминира, след като бъде набелязана. Удоволствието у Воайора ще расте до момента, в който вече я притежава. Вера ще направи всичко да привлече това Жертвоприношение, а после? Удоволствието ще се изконсумира от само себе си и какво ще бъде продължението? Казвате, че единствено студеният разсъдък може да създаде необходимото гориво за успешния завършек. Ако съумея да се превърна в неговото тайно желание, в онова, което той и иска, и отрича, бих могла да удвоя усещанията му, докато го ликвидирам. И вие го знаете, Дженс, така че ми помогнете да го направя. Вие сте моят учител, но аз вече не съм вашата ученичка. Не ме обиждайте с подобна вулгарност.
Спрях, сякаш не ми достигна дъх да го изрека до края. Дженс стоеше безизразно.
— Желаеш да се превърнеш в неговото възмездие… Възмездие, равностойно на делата му. Прекрасно — изрече, след като помисли. — Само че не очаквай да те аплодирам.
— Какво казвахте вие? „Няма никакво значение, че публиката не аплодира, щом тишината в залата е пълна.“
Това, че изобщо не се опита да ме похвали, за мен означаваше, че за първи път той ми се възхищава.
— Проблемът е в това, че искаш да се превърнеш в неговото възмездие, наблягам върху първата думичка. Искането е позитивната страна на желанието, но има и негативна — това, че изключва всякакво друго желание. Тоталното желание е винаги символично, не казва нищо конкретно: дори не може да се изрази с думи. Кажи ми какво желае Фалстаф? Мисля си за Фалстаф от „Хенри IV“, не от „Веселите уиндзорки“.
Сетих се, че Дженс говореше за дебелия и смешен персонаж, с който Орсън Уелс стана известен в оня стар филм „Среднощни камбани“.
— Да оцелее — казах.
— Даже не и това. Фалстаф е квинтесенция на удоволствието в чист вид: епикуреец, лъжец и чувствен… Без всякакви изисквания. Голямо гумено човече, пълно със захарни бонбони, ключът към истинското удоволствие… Преди години мислех, че в тоя образ е секретът на маската, която би могла да привлече към себе си всички останали филии…
Тази стара теоретична илюзия на Дженс си я спомних и кимнах.