Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

Стъпки. Човекът с пуловера наближи и забави крачка. С крайчеца на окото си го видя как се облакъти на парапета и бързо отклони поглед към Вирджиния. Пак ли някой търсач на автографи? Или нещо по-лошо?

— Крис Макнийл?

Крис метна угарката във водата и хладно изрече:

— Върви си, или, Бога ми, ще повикам полиция!

— Госпожица Макнийл? Аз съм отец Карас.

Крис трепна, после се изчерви, и бързо се обърна към него. Изпито, загрубяло лице.

— Боже мой! Извинявайте!

Тя нервно свали тъмните очила и веднага си ги сложи отново, виждайки как две печални очи се взират в нейните.

— Трябваше да ви предупредя, че ще бъда цивилен.

Гласът звучеше успокояващо, сваляше товара от плещите й. Свещеникът сплете пръсти върху парапета, ръцете му бяха едри и чувствителни — същински ръце на Микеланджело.

— Реших, че така ще сме по-незабележими — продължи свещеникът. — Стори ми се, че много държите всичко да остане в тайна.

— Трябваше повече да държа да не се правя на глупачка — отговори Крис. — Мислех ви за…

— Обикновен човек? — подсказа с усмивка Карас.

Крис го изгледа внимателно, после кимна и също се усмихна.

— Да, да. Разбрах го веднага щом ви видях в университета.

— Кога беше това?

— На снимките в студентското градче. Да ви се намира една цигара, отче?

— Без филтър става ли?

— В момента бих пушила и сено.

— С моята заплата често ми се налага.

Крис се усмихна леко и кимна.

— Да, обет за бедност — промърмори тя и извади цигара от предложения пакет. Карас бръкна в джоба си за кибрит.

— И от обета за бедност понякога има полза.

— Тъй ли? Каква?

— Прави вкуса на сено по-приятен.

С нова лека усмивка той се вгледа в ръката, с която Крис държеше цигарата. Тя трепереше, цигарата нервно подскачаше и свещеникът решително я взе, драсна клечка кибрит, прикри пламъчето с длани, запали цигарата и я върна на Крис.

— Много вятър правят тези коли — каза той.

Крис го изгледа с благодарност, дори с надежда; разбираше какво е направил.

— Благодаря, отче.

Изчака го да си запали и той. Този път не прикри пламъчето. Двамата се облакътиха на парапета.

— Откъде сте родом, отец Карас?

— От Ню Йорк.