Белегът на Мегън
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Белегът на Мегън». Краткое содержание книги:
Брейдън Арнес, арогантна Лъвска порода, е изпратен да открие двете Породи, но открива Мегън. Двамата трябва да работят в екип, за да разкрият убийците и кой и защо иска смъртта на Мегън. Ще успее ли Мегън да запази връзката, зародила се между нея и Брейдън, да се изправи пред миналото си и да овладее способностите си?
Младата жена взе памучната риза от закачалката на стената до нея, облече я и закопча широката дреха, игнорирайки Брейдън и коментара му.
— Трябва да отида в офиса тази сутрин. — Напъха ризата в дънките си, след което ги закопча и пристегна колана. — Сигурна съм, че има много документация, която се е натрупала и ме чака. Мога да се погрижа за това, докато чакаме отговорите, които ще излязат от цялата тази история.
Брейдън скръсти ръце на гърдите си. Мегън не обърна внимание на действието му.
— Канцеларската работа може да почака. — По дяволите, гласът му не се бе променил, нито изражението му. Това не беше добър знак.
— Защо? — Тя се обърна и го погледна открито. Беше по-добре да извади всичко наяве и да се пребори с него, преди да напуснат къщата. Очевидно нямаше да й хареса онова, което Брейдън смяташе да каже или бе казал вече.
— Имаме работа за вършене, Мегън — напомни й той. — Трябва да разберем защо са били убити тези Породи и какво иска Съветът от теб. Не можем да го направим в тази къща, докато се чукаме до припадък или в офиса, довършвайки документите ти.
— Не съм те молила да ме заразяваш с този смрадлив, шибан хормон, Брейдън — каза тя намръщено. — Така че не ме обвинявай за собствената си възбуда.
Мъжът изсумтя.
— Престани да се опитваш да смениш темата. — Той се надигна от рамката на вратата, изправи се в цял ръст и я погледна, навирил перфектния си нос. Е, може би не чак толкова перфектен. Мегън го разгледа по-внимателно и откри, че едва забележимо плоската част сякаш е изкривена незначително. Аха, недостатък. Знаеше си, че трябва да има такъв някъде.
— Тогава ми кажи каква е темата. — За съжаление се страхуваше, че вече знае. — Всъщност не съм те чула да споменаваш нищо все още.
— Днес отиваме отново в пустинята — информира я Породата. — Район 6–15, Сектор С. Това е малък каньон, където подозираме, че може да са ходили Марк и Ейми, преди да се отправят към дерето, където ги намери ти.
Мегън се поколеба.
— И откъде знаеш това?
Устните му се извиха.
— Джонас успя да изкопчи още малка част информация от Койота, който остави жив. Ще проверим каньона, защото очевидно Койотите още не са го направили. Това е следващата им спирка. Но предполагаме, че Марк и Ейми може да са спрели там.
— И откъде знаеш това? — попита тя отново.
— GPS проследяването на автомобила им е било изключено, но навигационната система и записващото устройство за километража са били включени. Анализът на електрониката показва, че са били в каньона дванадесет часа. Живи.
Мегън се взря в него мълчаливо. Знаеше какво иска той. Искаше тя да използва емпатичните способности, които притежава, за да открие отговорите, които другите не могат.
— Няма да стане — каза му тихо. — Ако ставаше, нямаше да се налага да дотичам в тази пустиня, за да се скрия. Щях да отида при началниците си и да ги оставя да ми помогнат да намеря начин да проработи.
— Аз не съм ти началник, Мегън — напомни й Брейдън, сега гласът му бе опасно дълбок. — И ситуацията се промени. Защото аз мога да направя повече от това да изключа емоциите, леещи се около теб, скъпа. Мога да ги засиля. Днес ще открием отговорите.
— Задръж за минута. — Тя се втурна през спалнята, решена да го настигне, докато той слизаше по стълбите, демонстративно игнорирайки я. — Брейдън Арнес, спри веднага! — извика Мегън, държейки се за парапета и вземайки стъпалата по две, докато тичаше след него.
Той спря и се обърна точно навреме, та тя да се блъсне в гърдите му. Мегън изсумтя от силния удар и безмълвно прокле здравите мускули, преди да се отдръпне от него разгневено.
— Какво, по дяволите, говориш? Можеш да ги засилиш?
Мъжът вдигна вежди.
— Скачай в ботушите и ще ти покажа. Време е да намерим отговори, Мегън. Очевидно Койотите няма скоро да атакуват отново и това ми дава възможност да получа отговори преди тях. Не можем да стоим тук завинаги, скрити в пустинята, и да ги чакаме. Ще намерим нашите отговори сега.
Младата жена се взря в него, борейки се със страховете, надигащи се вътре в нея. Знаеше какво е — усилието да се разграничи от мрачните емоции, усещането от насила отнетите животи. Беше ад, врязваше се в мозъка й с болезнена сила. Никога преди не бе успявала, никога не бе имала повече от искрица надежда, че може да го направи. Дори баба й, с нейния опит в контролирането на способностите й, никога не бе била наистина в състояние да го стори.